|
2 ден Най-Високите Върхове на Стъргач Планина в България и Гърция
След закуска, се натоварваме на буса и поемаме към сгушеното в подножието на планината Славянка, село Нова Ловча. Разположеното на броени метри от границата със съседна Гърция селце е изходен пункт на днешната ни пешеходна разходка из граничната планина Стъргач.
Започваме с лека загрявка, по широкия полски път, през селските ниви и широката седловина Пъдарчовица, отделяща мощния масив на Али ботуш от ридовете на Съргач.
Същинското изкачване до Асанов връх е по стара граничарска пътека. Която в началото се вие по огледно било, с невероятни панорами, към върховете на Южен Пирин, мощната снага на Славянка, бърдата на Мавро Вуно и нагънатите склонове на Меникио.
Върховия купол на Асанов връх е покрит с рехава широколистна гора и трудно може да мине за огледен връх, но пък си има табелка.
Кратко спускане, преодоляваме старите окопи, пазещи подстъпите към набеденият за най-висок връх в българската част на планината и излизаме на широк горски път, който ще ни изведе до вододелното било и държавната граница.
Следвайки граничната бразда неусетно се изкачваме и до 121 гранична пирамида. Огледния безименен връх, на който личат руините от стара гръцка застава, се издига с 30 метра над Асанов връх и е най-високия граничен връх в планината Стъргач.
При 122 гранична пирамида пресичаме държавната граница и съвсем легално навлизаме в съседна Гърция. Връх Стъргач е отдалечен на 1,5 километра от границата и има около 100-тина метра изкачване.
Подобно на българския „първенец“ и първенеца на планината е плътно покрит с широколистна гора. Но още след първите метри, по широкия горски път, към село Дасото, където ни чака микробуса, излизаме на широка билна поляна с невероятна панорама към планините ограждащи Зърневската котловина: Славянка, Мавро Вуно, Меникио и Фалакро.
|
