Карпатите - Върховете Молдовяну и Негою, Каньона на Река Стан, Езерото Бъля и Трансфагарашан

5 ден     Подрагел, Езерото Капра, Езерото Бъля и Водопада Каскада Бъля

След закуска нарамваме раниците и поемаме, по обратния път, към „цивилизацията“ и тълпите „туристи“ около езерото Бъля.

Стартираме със стръмно изкачване по пътеката подсичаща северни склонове на върховете: Подрагу, Арпасул маре и Пару де Фиер.
Редуваики изкачвания и спускания, с различна дължина и денивелация, ще пресечем: живописния циркус Подрагел с едноименното езеро,
скалистия рид Кустура и дълбоката долината Арпасулуй с потока Арпасул маре – най ниската точка на днешния ни преход,
седлото Портица Фрунти от което се открива невероятна гледка към циркуса Пиетроаса, със скалистия ръб „ 3 крачки към смърта“ и
превала Портица Арпасулуй с природния феномен „Прозореца на дракона“, бележещ средата на днешния ни преход.

От тук до седлото Капрей, отделящо циркусите на езерото Капра и Бъля, сме по познатата ни, от онзи ден, пътека.
Като тук, от долината Фунди капрей, до езерото Капра, е и най-сериозното изкачване за днешния преход.

Финалното спускане, до румънския еквивалент на 7-те рилски езера, е по пътека наподобяваща спускането от Сълзата до Бъбрека.

И ако си мислите, че със смесването с тълпата, сме приключили за днес, не сте познали.
Предстои ни да се повозим по най-атрактивната част на Трансфагарашан – спускането на север, до Кабана Бъля Каскада.

А преди топлия душ в заслона Бъля Тунел ще отскочим до живописната каскада на 60 метровия водопад Каскада Бъля.
До най-високия каскаден водопад в Румъния се достига по добре маркирана пътека, с дължина 1,4 км и 250 м денивелация.

6 ден     Езерото Кълцун, Връх Негойо и Пискул Негру

Ранна закуска, натоварваме багажа в буса и с раници за еднодневен преход, във високата планина, поемаме към следващата ни цел,
втория по височина връх във планината Фъгъраш и Румъния – връх Негою, смятан дълго време за първенец на Южните Карпати.

В началото днешния преход започва с диагонално изкачване по добре маркирана пътека до вододелен рид Писичи.
След което пресичайки потоците в циркуса Пълтинуй и южните склонове на връх Лайтел, неусетно достига до потока Кълцун.
Край който ще се изкачим до красивото ледниково езеро Кълцун, скътано под отвесните стени на върховете Леспези и Кълцун.

Втората част от изкачването ни, от езерото до връх Негою, макар и по-кратка, изисква повече внимание и усилия.
След морена, между езерото и седлото Портица Кълцунулуй, следва и възловия пасаж, по пътя нагоре, към скалистото било –
обезопасен със стоманена верига, стръмен каменен кулоар, наречен поетично „Женския улей“.
Последното препятствие, по пътят към връх Негою, е скалистия връх Динтре струнги, които заобикаляме с повишено внимание.

След заслужена почивка на „върха с най-красива гледка в Румъния“, с повишено внимание, поемаме по обратния път към езерото Кълцун.

Малко след езерото, небрежно изоставяме познатата ни от сутринта пътека и продължаваме право надолу, край потока Кълцун,
към дълбоката долина на река Капра и манастира „Свети Илия“, в курортния комплекс Пискул негру, където ни чака буса.
Виещата се край потоците Кълцин и Пълтину пътека преодолява 3 живописни ледникови прага, преминавайки през голи алпийски поляни,
обградени от скалисти зъбери и покрити с гъст клек участъци, преди да потъне в дебелата сянката на гората .

7 ден     Крайова - Ботаническата Градина „Александру Буя“ и Музея на изкуствата

Планинското ни приключение в Южните Карпати е към своя край. След закуска поемаме обратно към дома и ежедневието.

За да не се схванем, по дългия път към България, ще се отбием до разположения в румънската част на Дунавската равнина,
по средата между Южните Карпати и река Дунав, град Крайова – административен и културен център на окръг Долж

Стартираме пешеходната ни разходката, из „столицата на Олтеня“, по алеите на Ботаническата градина „Александру Буя“
Невероятното богатство от различни растителни видове ( дървета, храсти и треви), от почти цял свят, умело подбрани и аранжирани,
сенчестите алеи, виещи се край покритите с водни лилии езерца и огромните цветни градини цъфтящи във всевъзможни цветове,
нареждат Ботаническата градина в Крайова сред най-големите и красиви ботанически градини в Румъния.

Няма да пропуснем и архитектурните шедьоври красящи градския центъра : Митрополитската катедрала “Свети Димитър” и
черквата „Мадона дуду“, внушителния палат на Префектурата с пеещия фонтан и паметника на Михай Витязул.

Ще разгледаме построения в началото на 20 век и богато украсения, с лионска коприна, мрамор от Карара, кристал от Мурано и
венециански огледала, разкошен дворец на Константин Михаил, в който се помещава Музея на изкуството .