През Витиня и Правец се отправяме към световната столицата на завряните зетове - зЕтрополе.
Вековната история на малкото балканско градче е свързана със смелите Трибали, Филип Македонски и
сина му Александър Велики, вещите саксонски рудари и изкусни занаятчии.
Свидетели на старите времена са: символа на града - Часовниковата кула, една от най-старите в България,
Конака в което се помещава Градския исторически музей, възрожденските къщи и петте черкви .
Пешеходната ни разходка ще започне с приятен преход до Етрополски манастир „Света Троица”.
През 16 и 17в. в манастир възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа,
която нарежда, основаната през 12 век, света обител сред най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи.
Манастирските конаци и красивата манастирска черква са изградени, в сегашния си вид, в средата на 19 век.
Мнозина наричат манастира Ватовитец, като намиращия се в непосредствена близост травертинов водопад Варовитец.
Зимно време, сребърните струи на живописния водопад се превръщат в приказно красива ледена драперия.
Разходката ни, из наметналия снежни одежди Тетевенски Балкан, продължава, край манастирското аязмо,
през вековните букови гори на Балкана и местността Суха равен, до водопада Враната вода.
От превърнатия във феерична ледена скулптура водопад, до махала Падеж, където ни чака буса е лесно.
|
