По магистрала „Хемус” се отправяме към китното селце Кунино, където внушителната Червеница се извисява като страж на входа на Карлуковския пролом.
Множеството пещери пръснати из красивото карно плато, на север от селото , привличат първите заселници в Кунино, преди 75 000 г., още в епохата на палеолита (старокаменна епоха). Следа в дългата история на селото са оставили гордите Трибали, Римляни и Готи. Но най-любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата за храбрата и красива Куна Кралица и нейните безстрашни амазонки.
Нашата разходка започва от самия център на селото. С всяка стъпка срещи течението на Барата, растителноста става все по гъста, а скалните отвеси на Дълбокия дол се надвесват все по заплашително над нас, докато не стигнем малко езерце под внушителна скална подкова , наречена Задъненката. По всичко личи че пътя ни свършва тук, но не, пътечката през тесния скален процеп ще ни изведе на самия ръб на каньона, а гледката оттук е възхитителна.
На връщане към селото ще минем и край паметника на красивата амазонка - Кралица Куна
След приятна 7,2 километровата разходка и отдих в селото, се отправяме към Струпец. Тук на малко възвишение в северната част на рида Гола глава, на десния бряг на река Искър е кацнал Струпецкия манастир “Св. Пророк Илия”. Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка старинна каменна църква, притисната от тежки каменни плочи. А до нея пръска прохлада бистроструйна чешма.
|