Врачански балкан
Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършецката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница.
Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата — около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър) се разделя на три дяла: Беглички (на запад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на запад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла. Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища.
Резерват "Врачански карст" е обявен през август 1983 г. и заема площ от 1467,6 ха. Съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) резерватът се отнася към I категория - строг резерват. Обхваща северните, предимно скалисти склонове на Врачанската планина в района на Базовския и Стрешерския дялове. Разположен е между края на каменната кариера край село Паволче и пещерата Змеюва дупка, в подножието на Биволарски и Кърнов връх във Врачанската планина. Разделен е почти симетрично от река Лева на две части. От каменната кариера до прохода Вратцата се простира Базовският дял на резервата, а вторият - Стрешерският, се разполага от прохода Вратцата до Кърнов връх. Надморската височина варира в диапазона от 250 до 850 м. Защитената територия е създадена да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове