Македония - Шар планина

https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80_%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Шар планина или съкратено Шара ( албански : Bjeshkët e Sharrit, латински : Mont Skardus ) е една от най-големите и най-високи планински вериги в Македония . [ 1 ] Намира се в северозападната част на страната, на границата с Косово и Албания . Най-високият ѝ връх е Титов връх – 2748 м.

Голяма част от планинската верига в Македония се намира в най-новия национален парк „Шар планина“ , обявен на 30 юни 2021 г. [ 2 ]

Географски характеристики
Шар планина обхваща площ от около 1600 км² . Дължината ѝ е около 76 км, а ширината ѝ варира от 10 до 25 км. 56,25% от самия масив принадлежи на Македония , 43,12% на Сърбия , т.е. Косово , а останалите 0,63% на Албания .

Шара заема крайната северозападна част на Македония. Планинската верига Шара се простира в посока североизток - запад - югозапад. Започва от река Лепенец и Качаническата клисура на североизток, на изток границата се определя от долината Полог , на югозапад - от река Щировица и изворите на Радика , на юг - от извора на река Вардар - Вруток, а на запад - извън територията на Македония, с окръг Сиринич, река Призренска Бистрица и нейната долина, както и окръзите Гора и Ополе в Косово; докато в Албания се простира от планината Калабак до Шерупа.

Шар планината е с поломен, заоблен склон, предимно равен, а понякога дори и вдлъбнат. Погледната от равнината, Шар планина има вид на нежна, леко вълниста планина, със средна височина. Въпреки това, тя все пак е сравнително висока планина, която освен с чудните съкровища, които притежава, привлича и с огромността на своята маса. Общият вид на Шар е най-силно изразен от югоизточната страна, където над Тетовската котловина планината се издига на относителна височина от 2125 м. Връх Люботен заема най-видно положение на цялото Шар планина, а най-високият връх е Титов връх – 2748 м. В него са част и две големи и просторни плата – Врачанското и Рудоческото .

Принадлежи към района, който е кръстен на него – Шарският регион, във вътрешната зона (която включва още планините: Бистра, Стогово, Караорман и Галичица).
Шар планина се е образувала по време на Алпийското издигане през терциера . Геоложката структура на планината е доминирана от палеозойски шисти , варовици и доломити . По време на Големия потоп е била засегната от активно заледяване , така че в релефа ѝ днес има няколко циркуса , вълни и моренен материал.

Върхове

Най-високите върхове Титов връх , Мал Турчин , Бакърдан (вдясно) и Трапезица (вляво) в централната част на Шар планина
Най-известните върхове на Шара са: Титов връв (2747 м), Мал Турчин (2702 м), Бъкрдан (2700 м), Люботен (2499 м), Ливадица (2491 м), Кучинагледски връх - Пирибрег (2524 м), Езерска чука (2591 м), Езерски връх (2582 м), Čaušički Vrv (2363 m), Bistrica (2640 m), Crn Vrv (2580 m), Vrtop (2555 m), Kobilica (2526 m), Golemo Šilidze (2502 m), Karanikola (2479 m), Karatash (2478 m), Skakalo (2494 m), Golem Srt (2520 m), Vrcik - Ploča (2467 m), Ceripashina (2525 m), Karabunar (2565 m), Sin Vrv (2550 м), Казани (2567 м), Джинибег (2610 м), Тръпезница (2590 м), Бориславец - Бръстовец (2675 м), Разенгул (2383 м), Лера (2197 м) и др.

Климат
Що се отнася до климата, Шар планина има интересна климатична особеност, която се характеризира с различни микро и макро климатични вариации и в която метеорологичните елементи имат свои специфични дневни и годишни. Шар е предимно планински климат. Средната годишна температура е значително ниска, а дневните и годишните температурни колебания са намалени и доста леки. Според данните, с които разполагам, Попова шапка има средна годишна температура от 5,3 °C и е с 6 °C по-ниска от средната годишна температура на Тетово. Поради високата радиационна мощност на снега, който се задържа дълго време през зимните и пролетните месеци, въздухът е изложен на интензивно охлаждане. Често срещани са и така наречените въздушни инверсии, т.е. температурата не намалява с височината, а се повишава. По време на инверсия, средно температурата на Шар е с 5 °C по-висока от тази на Полог.

Средногодишното количество валежи, измерено в района на Йелак и Шапка, е над 1200 мм. Снежната покривка се образува средно от октомври и се задържа непрекъснато до април, на по-високите места до май и юни, а има и места, където снегът се задържа през цялата година. На Попова Шапка средната височина на снежната покривка през ски сезона е 100 - 150 см, а средният брой дни със сняг в този туристически център през годината е 135 дни, което е отлично условие за развитие на зимен туризъм. Снежните лавини са рядкост, но не са напълно изключени.

На Шар планина преобладават ветровете предимно от западна, югозападна и югоизточна посока. По терените и платата, заобиколени от по-високи върхове, скоростта на вятъра е значително намалена в сравнение със самите върхове, където ветровете духат с висока скорост, особено през зимните месеци. По отношение на развитието на зимния туризъм, ветровете имат отрицателно въздействие, защото отвяват снежната покривка. Многобройните върхове, които закриват склоновете, намаляват скоростта им, като по този начин позволяват по-дълго задържане на сняг.

Хидрология
Шара е богата на вода , както се вижда от 27 планински езера , 100 по-големи извора и изворите на над 25 по-големи планински реки .

Реки и извори
На Шар планина има огромен брой извори, като най-значими са изворите на Тетовска пена . За най-атрактивни могат да се считат изворите на Каменянска река, които съставляват система от 8 извора; общата ширина на извора е 28 м, разположени на надморска височина от 2100 м. Най-известният и силен обаче е изворът на река Вардар - Вруток (700 м надморска височина и 50 м ширина).

Пена е най-големият шарпланински приток на Вардар. Дължината му е 29,7 км. Други по-големи реки на Шар са: Бистрица (Теаречка), Беловишка река, Поройска река , Маздрача, Лешничка, Караниколска, Бродечка, Врапчишка, Люботенска, Боговинска, Речичка, Вратничка (Ракита) , Каменянска и др.

На Шара има и минерални извори, които са най-слабо използваното богатство на Шара. Най-голям брой извори с кисела минерална вода е над село Голема Речица. Извори на минерална вода има и близо до селата Долно Палчисте, Непрощено и Лешок. Разбира се, неизбежно е да не споменем Хисарската баня, която местните наричат ​​Банжиче. Тази баня се намира в непосредствена близост до Тетово, точно над Тетовската водноелектрическа централа, в дефилето на река Пена. В местността на самата баня има 5 извора с минерална вода, като тук се намира и най-студеният извор с минерална кисела вода в Шара.

Водопади
Най-известният и най-голям водопад е този на река Беловишка , който има пад от 43 м. Вторият е водопадът край Лешница, с пад от 25 м близо до Титов връх. В Кривошийския район се намират Кривошийският водопад , както и Кривошийският кади. Заслужават да се споменат и водопадите на река Каменянска.

Езера
В Република Македония има 25 от общо 39 планински ледникови езера в планината.

Най-голямото е езерото Боговине , разположено близо до връх Бориславец ; то е разположено на 1936 м надморска височина, има площ от 66 800 м² , ширина 225 м, дължина 452,5 м, дълбочина 4,5 м, а при ниски водни нива дълбочината намалява до 2,2 м. Намира се в местността, наречена Мала Смрека. Езерото получава вода от няколко извора. Има криволичещи и равни брегове и е разположено в скалист котловина. Някога езерото е било два пъти по-голямо, но площта му постепенно е намалявала с отлагането на наноси.

Второто е Черното езеро , разположено на 2122 м надморска височина, има обиколка от 825 м, заема площ от 33 520 м² , дълго е 248 м и широко 185 м. Разположено е в скалист котловинен басейн, с ниски и проходими брегове и спокойни линии, с изключение на северната част. На западния бряг има вградено бачило и поради това този бряг е мръсен и кален. Това езеро е по-дълбоко от Боговинското.

Трето е Караниколишко езеро, известно още като Голем Гьол . То е едно от по-известните езера на Шара и се намира в района на Караниколи на надморска височина от 2180 м. Има площ от 26 240 м² , дължина 290 м, ширина 115 м и дълбочина 5,5 м. Обиколката му е 675 м. Формата му е елипсовидна, има два стръмни брега (източният, който е извит, и западният, който е прав), а другите два брега са полегати.

От косовска страна най-известни са Ливадичко езеро (2173 м) близо до връх Ливадица , Яжиначко езеро (2180 м) близо до връх Езерска чука , езерото Големото (2400 м) близо до връх Бистрица и др.

Флора и фауна
Шарпланинският масив се характеризира с богата флора и фауна. От горските ресурси на Шара са представени няколко вида гори. Районът на широколистната растителност се простира в ниските части и заема около 60% от склона. Този район е съставен предимно от дъбови, букови и кестенови гори. Буковите гори заемат площ от около 3000 хектара. Кестеновите гори са до 1200 м надморска височина. Дъбовите гори са по-редки от другите и няма числени данни за тях. Като цяло, широколистната растителност, освен високи дървета, е представена и от храсти и шубраци.

Над широколистния пояс се разпростира сравнително тясна зона от иглолистни дървета. В тази зона най-разпространени са високата ела и смърчът. Днес, за разлика от миналото, елата е силно потисната от смърча. Високопланинските пасища покриват площ от около 45 000 хектара. Разбираемо е, че те са разпространени над иглолистната зона. Шар планина е най-богатата ни планина с трева, която расте дори до най-високите части на планината. Наличието на гъста, разнообразна и сочна трева е предпоставка за развитието на животновъдството, особено овцевъдството. От флористичната флора, тинтява е най-разпространена на Шар планина.

Фауната също е богата с над 44 вида дивеч, което се дължи главно на природни фактори, както и на ниската популация. От животинския свят се открояват следните видове: Рисът, който днес е естествено рядък на Шара. Той живее само във високите горски райони и се счита за вреден дивеч, защото унищожава полезния дивеч, особено заека. Вълците, на по-голяма надморска височина, през лятото и есента, са редовни „спътници“ на овчи стада. През зимата те слизат в по-ниските части и около селата в търсене на храна. Мечките на Шара планина живеят далеч от селища в гъсти гори и от време на време нападат домашни животни. Постоянните им местообитания са хралупи на дървета, ями и пещери, обрасли с трева. Дивите свине са рядкост на Шара и точно както вълците, те слизат в по-ниските райони през зимата, търсейки сухи листа и жълъди. През лятото сърните се преместват в по-високата планинска зона, защото се хранят с трева. През зимата търсят подслон под разклонени дървета и в хралупи под скали. Диви кози могат да се видят във високите и труднодостъпни райони на Шара. Често образуват групи от около 15 животни. През зимата се крият в буковата гора, а при липса на трева се хранят, като пасат млади дървета и клони. Заслужава да се спомене и скала в подножието на Люботен, която е кръстена на дивите кози, които често се разхождат в района около скалата. Тази скала се нарича Козята скала или, популярно, Козята скала.

По-дребен дивеч в Шар планина включва лисици, белки, катерици, зайци, диви котки и язовци. Сред птиците заслужава да се отбележи наличието на орли, соколи и ястреби. В горите се срещат още славей, лястовица, гарван, сврака и др. Говорейки за фауната на Шар планина, неизбежно е да не споменем шарпланинския фазан, който е ендемичен вид и гордост на Шар планина и Македония. Подобни особености на растителния и животински свят са важен фактор за привличане на туристи. Живописните горски пейзажи и наличието на богати видове дивеч привличат всеки любител на природата и спорта да посети Шар планина.

Тъй като е обявен за национален парк от косовската страна, най-защитените територии в тази част са:

Смесените широколистни гори и скалистите издатини в Русеническия пролом - дом на балканския рис ( Lunx Lunx Bacanicus );
Маково прасе - чисти или смесени гори от черен бор;
Ошляк - черноборови гори, борови храстови съобщества, чисти смърчови гори;
Голям бор - запазени стари гори.
Със 147 вида пеперуди, Шар планина е най-богатата област в Европа и има над 200 вида птици ( брадат орел , белоглав лешояд , скален орел , черен тетрев ). Планинските райони са обитавани от златна белка , бяла белка , видра , но също така и от дива котка , рис , мечка и дива коза . Най-известна обаче е Шар планина , овчарско куче, кръстено на планината.

Минерално богатство
Общата характеристика на района на Шар планина по отношение на минералното богатство е, че минералните ресурси са идентифицирани на голяма площ, но те не са достатъчно проучени или не до такава степен, че да може да се оцени възможността за тяхното използване. Въпреки това, има и идентифицирани минерални находища. [ 3 ]

От западната страна на връх Кобилица (планински връх) , на надморска височина от 2120 до 2205 м, на прохода близо до Царево гумно, се намира находище на манганова руда, което се среща като отделно рудно тяло, най-често между филити и кварцити. Според извършените анализи на рудата, съдържанието на манган е напълно определено. Находища на манганова руда са установени и близо до Ново село (на 15 км от Гостивар). Манганови минералогични находища съществуват и близо до Йелошник и Джепчище, но те нямат голямо стопанско значение. [ 3 ]

Най-значимото находище на желязна руда на Шар планина се намира северозападно от село Пожаране (Гостивар). Подходът до рудното находище е много благоприятен. Рудното находище е представено от десет малки разкрития, открити на площ от 100 до 180 квадратни метра. Качеството на рудата е доста добро, като средната стойност за находището е 40,6 процента. Проведени са проучвания от Железарския завод в Скопие и са определени запаси от над 500 000 тона. По своя генезис това находище съответства на седиментен тип комплексни железни руди в Западна Македония. В допълнение към тези руди, минераложки находища са открити при Церово, Врапчище, Железна река и Балин дол. [ 3 ]

Молибденът се среща северозападно от село Првце, на 2 км от местността Коняк. Молибденът се среща под формата на малки зърна и осокови отлагания в шистови гранити, заедно с пирит. Комуникационните връзки за експлоатация на това находище са много благоприятни. Молибденът се среща и западно от Вруток - и тук подходът е благоприятен, а рудните находища са открити в кварцови шисти и кварцити. Идентифицирани са следните минерали: пирит, молибденит, халкопирит, пиротин и рутил. [ 3 ]

На Шар планина са открити медни находища с минералогично значение, но понастоящем те нямат икономическа стойност на няколко места; по-значимите находища обаче са: Весала, Речица, Вейце и Бродец. [ 3 ]

В околностите на Лешок, в палеозойските шисти, са открити пластове с дебелина от 10 до 15 см и дължина 7 м, обогатени с арсенопирит. Арсенът обаче се среща в ограничени райони тук, поради което се счита, че няма стопанско значение. [ 3 ]

Хромната руда е от особен интерес за Електрометалургичния и химически завод „Югохром“ в Йегуновце, тъй като запасите от руда са изчерпани и сега този метал се внася от чужбина. Има индикации за съществуването на тази руда в подножието на Шар. Поради това са предприети изследователски дейности, но резултатите все още не са известни. [ 3 ]

В изворната част на река Ракита има мрамори , а такива находища има и на други места в подножието на Шар планина и навсякъде подходите са добри. Тези мрамори са палеопалеозойски, с бял, синьо-бял и розов цвят. Могат да се видят блокове от 2 до 5 квадратни метра. Те обаче не са достатъчно експлоатирани, така че в момента мраморите се използват само от местното население. Предполага се наличие на големи запаси край село Ново село. Също така на запад от Теарце , в подножието на Шар планина, в горнопалеозойския филитов комплекс се намира съединение от бяло-жълтеникав мрамор, често с цвят на слонова кост, финозърнест, така че би могъл да бъде интересен за експлоатация. [ 3 ]

Мраморен оникс се среща на няколко места в подножието или на Шар планина, а известни са находища, някои от които се експлоатират от години, в Лешок , Непрощено , Долно Палчище , Мала Речица , Теарце и Шипковечко поле. Някои дори са на изчерпване на запасите си. [ 3 ]

Най-голямото находище на талк досега е открито западно от село Бозовце , на 1160 метра надморска височина. Идентифицирани са два пласта, чиято дебелина варира от 1 до 1,5 м. Запасите са около 9000 тона. [ 3 ]

На Шара се намират няколко минерални ресурса: минерални суровини, манган, желязо, молибден, мед, хром, мрамор, талк, каолинова глина, хидротермален кварц и др. Находище на манган се намира при прохода Царево гумно, западно от връх Кобилица. Тук манганът се среща като отделно рудно тяло, най-често между филити и кварцити. Находища на манганова руда се откриват и близо до Ново село, а минералогични находища на манган - близо до Йелошник и Джепчище. Най-значимото находище на желязна руда се намира северозападно от село Пожаране, а освен това място, желязо се среща и близо до Церово, Врапчище, Железна река и Балин дол. [ 3 ]

Молибденът се среща най-вече северозападно от село Првце, на около 2 км от местността Коняк. Медта е най-изобилна близо до Весала, Бродец, Речица и Вейце. Хромната руда е представлявала особен интерес за металургичния и химически завод „Югохром“ в Йегуновце. Днес хромната руда е почти напълно изчерпана. [ 3 ]

Туризъм

Зимният курорт Попова шапка, на Шар планина
Шар планина има огромен потенциал за развитие на няколко вида туризъм, както и за развитие на планински спортове: ски, алпинизъм, планинско колоездене, парапланеризъм, спортен лов и риболов и други. Когато се спомене туризъм на Шар планина, първо се сещаме за туристическия център Попова Шапка. Попова Шапка се намира в самото сърце на масива Шар планина. Разположена е на средна надморска височина от 1700 м. Отстои на 18 км от Тетово по главния път. Освен по пътя, Шапка е свързана с Тетово чрез 8-километровия въжен лифт Тетово - Попова Шапка, който за съжаление не работи от около 10 години. Средният брой дни под сняг на Шапка е 135 дни; по време на ски сезона височината на снежната покривка е около 100 см, а понякога това число достига до 150 см.

Попова шапка разполага с два въжени лифта и девет ски влека, с обща дължина 10 972 м, с капацитет 8000 скиори на час. На Попова шапка са построени няколко хотела и курорта, както и няколкостотин частни къщи за почивка, а има и планински дом, както и около 10 други съоръжения. Почти всяка година по пистите Езерино и Орлова писта, които са част от Церипашина, се провежда традиционната купа „Шарпланин“ по гигантски слалом и слалом. На Попова шапка има възможности за изграждане на писти за спускане и ски бягане. Попова шапка предлага много повече възможности от съществуващите, но поради липса на финанси, това все още не е завършено. Лешница е същностната противоположност на Шапка, защото е напълно неразвит туристически център за зимни спортове. Изобилства от гора, вода, трева... Едно от най-красивите места за посещение на Шар. Все още чакаме инвеститор, който ще развие тази зона в нов туристически център. Освен финансите, проблем за Лешница е и неблагоприятното транспортно и географско положение. Лешница има голям ски потенциал и отлични предпоставки да се превърне в голям туристически, предимно зимен център. В допълнение към Лешница, местността Йелак има подобни възможности. Люботен има потенциал за развитие на туризма, но за съжаление все още не е достатъчно развит от туристическа гледна точка. Освен изграждането на планинарски дом и случайните планински преходи, нищо друго не е направено за развитие на туризма в Люботен. Възможности за развитие на туризма има и на някои от ледниковите езера Шара, предимно езерото Боговине. Както може да се види, освен Шапка, други райони на този масив могат да бъдат развити като ски курорти, освен вече споменатите райони Люботенско – Ливадица и Лесница – Йелаца, съществуват и районите Пирибег, Кобилички, Въкуф и Бръстовец. Също така, тези райони могат да бъдат използвани като центрове за развитие на алпинизма и другите гореспоменати спортове.