Пирин - Синанишко било

Синанишкото било на Пирин

Синанишкото било е мраморно-гранитна верига в западната част на Северен Пирин, на запад от Вихрен. Под него е долината на Влахинска река, а на югозапад се вижда Струмската долина. Отделя се от главното било при Муратов връх и се спуска на югозапад към Кресна и село Влахи. Най-висок на него е връх Георгийца (2589 м), но билото носи името на по-ниския и много по-известен връх Синаница. Стената ѝ се оглежда в Синанишкото езеро, на брега на което е едноименната хижа. Това е едно от най-обичаните места в Пирин, макар че е встрани от най-оживените маршрути на планината. Затова тук и днес е тихо, а преходите изглеждат по-диви.

Релеф

От Муратов връх билото води на югозапад до Георгийца, а после през един безименен връх стига до Синанишката порта. Оттам продължава на югозапад – първо към Момин връх, после към отвесния триъгълник на Синаница. След нея се снижава на югозапад до Конски кладенец, където се разклонява. Завършва с Шарлия и тесния скалист рид Курткая.

Двата склона на билото са различни. На северозапад под него са вкопани ледникови циркуси с езера – Георгийският под Георгийца и Синанишкият под Синаница и Момин връх. Стените им са високи и отвесни. На югоизток склоновете слизат по-полегато към обширния тревист циркус Голямо Спано поле, през който минават Голяма и Малка Спанополска река. Високата част на билото е гола, стръмна и скалиста. Клекът, хвойната и бялата мура започват по-ниско, а под Конски кладенец и Шарлия – и борова гора.

Геология

Билото е от мрамори, гранити и шисти, и това е причината за пъстротата на формите му. Синаница е изградена от розово-сив мрамор – оттам и старите ѝ имена Варовита чука и Бели чукар. Георгийца е в зоната, където мраморите се срещат с гранитите, и това добре личи по североизточните ѝ склонове. От Синаница до Конски кладенец билото е мраморно, а при Конски кладенец мраморът преминава в кристалинни шисти. На запад, при Шарлия, отново има мрамор и много пещери.

Карстът си личи и по водите. Синанишкото езеро няма видим отток – водата му изтича под земята и излиза на повърхността малко по-надолу. Георгийските езера, които лежат на гранитна основа, имат нормални потоци и дават началото на река Георгийца.

Върховете

Връх Георгийца (2589 м), наричан и Гергийца, е първенецът на билото. Отделен е от Муратов връх с поредица безименни коти, а на югозапад през заоблен безименен връх се свързва със Синанишката порта. Северната му стена пада почти отвесно към Георгийския циркус и е катерачен обект с маршрути до категория 5а. Северните му склонове са осеяни със сипеи и скални откоси. До върха няма пътека, но той лесно се изкачва без пътека от юг – съвсем близо минава синята пътека от хижа Вихрен за хижа Синаница. От върха се вижда право надолу към Георгийските езера, а отвъд тях – Мраморното било с Вихрен и Кончето.

Безименният връх е малък и заоблен, между Георгийца и Синанишката порта. Синята пътека за хижа Синаница минава под каменистите му склонове, малко преди портата. Изкачването му от портата е по полегат и тревисто-каменист склон, без ръбове.

Момин връх (2480 м) е на изток от Синаница, от която го отделя дълбок скалист процеп. Северната му стена пада почти отвесно към Синанишкия циркус, над самото езеро, и е катерачен обект с маршрути до категория 5b. Откъм изток, от Синанишката порта, върхът е лесно достъпен. Името му е свързано с местни легенди, които дават имена и на съседните върхове.

Връх Синаница (2516 м) е символът на билото и един от най-красивите върхове в Пирин и в цялата страна. Погледнат от югозапад – например от Сандански – изглежда разделен на две, затова там го наричат Разцепения връх. В туристическите справочници са записани и много други имена: Чуката, Варовита чука, Бели чукар, Остри връх, Арнаутски връх. По време на Възродителния процес е преименуван на Сини връх, но името не се налага. Произходът на името Синаница не е изяснен. Едни го свързват с личното име Синан. Други – с арабската дума „синан“, т.е. връх на копие, заради острата форма на върха. Североизточната отвесна стена е висока около 200 м и е класически алпийски обект. Първите, които я изкачват, са Андрей Тодоров и Васил Настев през 1949 г., а първото зимно изкачване е през 1955 г. При ясно време от върха се открива гледка от Кончето и Вихрен на североизток до Каменица на югоизток, а на югозапад – към Струмската долина.

Легендата разказва за пастирката Синаница, за чиято красота научил Мурат бей. Той я подгонил и я настигнал на самия връх, а тя предпочела смъртта пред това да бъде отведена. На шията ѝ намерили половината от амулет с името Георгийца, а другата половина висяла на врата на самия Мурат бей. Затова днес Синаница, Георгийца и Муратов връх стоят един до друг.

Връх Конски кладенец (2309 м) е на югозапад от Синаница. Подобно на повечето пирински върхове има конична форма. Склоновете му са много стръмни, покрити с гъст клек и трева, а под тях започва борова гора. Кръстен е на изворчето на около 100 м източно от върха – ценна вода по иначе сухото било. При Конски кладенец ридът, идващ от Синаница, се разклонява на две като чатал: на юг тръгва късият Влашки рид, а на запад – Курткая с връх Шарлия.

Връх Шарлия (2172 м), наричан и Шаралия, е мраморен връх в северната част на тесния скалист рид Курткая – най-западния край на Синанишкото било. С Конски кладенец го свързва къс рид, обрасъл с клек и бяла мура. На югозапад Курткая се стеснява в карстов ръб с отвесни склонове, който дава характерния вид на върха откъм местността Върбите. До Шарлия няма маркирана пътека. Под върха е Шаралийската пещера – смятана за една от най-красивите в Пирин, с рядкото образувание „пещерни бисери“. Наоколо има още поне седемнайсет пещери. Шарлия е най-високата точка на община Струмяни.

Синанишката порта

Синанишката порта (около 2440 м) е скалистото стеснение на билото между безименния връх южно от Георгийца и масива на Синаница. Тя е единственото удобно преминаване между Спано поле и Синанишкия циркус. Тук излизат синята пътека от хижа Вихрен и кафявата от заслон Спано поле, а на седловината има метален кол с табели. От портата Синанишкият циркус с езерото и хижата се открива изведнъж, около 200 м по-ниско. Пред вас е и стената на Синаница, а от портата към върха води тясна пътека по ръба.

Езерата

Георгийски езера

Георгийските (Гергийските) езера са пет ледникови езера в Георгийския циркус, под северната стена на Георгийца и западно от Муратов връх. Циркусът е широко отворен на северозапад към долината на река Георгийца. Езерата са разположени на тераси, на гранитна основа. Три от тях са сред големите езера в Пирин, а две са съвсем малки.

Голямото езеро е на 2294 м и е най-голямото в групата. Площта му е около 40 дка, размерите – приблизително 270 на 220 м, а дълбочината – около 7 м. От него изтича река Георгийца, приток на Влахинска река.

Третото езеро е на 2304 м, на около 100 м южно от голямото, в източното подножие на скалния зъбер Муратова чука. То е дъговидно, с площ около 20 дка.

Долното езеро е на 2194 м, встрани от останалите, в югозападната част на циркуса. Площта му е около 15 дка, а дълбочината – около 7 м. Водата му е тъмнозелена, а бреговете – обрасли с клек.

Най-високото езеро е на 2392 м, под седловината Муратова премка. То е малко, плитко и постепенно се затлачва. До него е и най-мъничкото езерце в групата.

Водата в езерата е студена и през лятото, а в тях има пъстърва. Езерата са встрани от маркираните пътеки и попадат в Зона за ограничаване на човешкото въздействие на Националния парк. Затова там се ходи внимателно и без следи.

Синанишко езеро

Синанишкото езеро лежи на 2181 м в малкия Синанишки циркус, северно от връх Синаница. Познато е още като Голямо Синивръшко езеро. Дълбоко е 11,5 м и е сред най-дълбоките езера в Пирин, а площта му е около 10 дка. Водата му изтича под земята и излиза на повърхността на около 120 м от езерото, където започва Синанишка река, приток на Влахинска река. Заради наситения син цвят и белезникавите скали наоколо го наричат „синьото око“ на Пирин. При тихо време в него се отразява стената на Синаница. Малко по-надолу в циркуса е и Малкото Синанишко езеро.

Хижа Синаница

Хижа Синаница (2203 м) е на северния бряг на Синанишкото езеро, с изглед право към върха. Построена е през 1975–1977 г. от туристическото дружество на гара Пирин, днес град Кресна. Сградата е масивна и двуетажна. На първия етаж са столовата, кухнята и складовете, а на втория – спалните помещения, общо 48 места. Банята и тоалетните са извън сградата. Има соларен бойлер, а токът е от собствен генератор. Работи с персонал от юни до октомври, а през зимата е затворена. През лятото пред нея има палатков лагер. Хижата е изходна точка за Синаница, Момин връх, Георгийските езера и Спано поле. Оттук тръгват и пътеки към хижите Вихрен, Беговица и Яне Сандански.

Туристически пътеки

Хижа Вихрен – хижа Синаница

Това е най-популярният подход към билото. Пътеката е маркирана в синьо и отнема около 4 ч. Тръгва от чешмата пред хижа Вихрен, върви покрай Бъндерица и след 40–50 минути излиза при Муратовото езеро. Следва стръмно изкачване през камъни, покрай по-малко езерце, до Бъндеришката порта – цялото време под отвесните склонове на Муратов връх. От портата се открива Спано поле. Мнозина се отбиват оттук до Муратов връх или до премката с изглед към Георгийските езера. Пътеката продължава по високите части на Голямо Спано поле, под югоизточните склонове на Муратов връх, Георгийца и Безименния връх. Излиза на Синанишката порта и слиза през клека към езерото и хижата.

Кресна – хижа Синаница

От Кресна към село Влахи и местността Пещерата води 24 км асфалтов, макадамов и черен път. Асфалтът след разклона за Влахи е в лошо състояние. От Пещерата пътеката, маркирана в кафяво, се изкачва по левия бряг на Синанишка река, през гора и клек. До хижата се стига за около 3 ч. Пътеката е част от дългия кафяв маршрут Пещерата – хижа Синаница – Мозговица – хижа Беговица – хижа Пирин.

Местността Върбите – хижа Синаница

Местността Върбите е на около 15 км асфалтов път от Кресна. От нея до хижата се стига за около 5 ч. Пътеката върви покрай Шаралийска река, през местностите Горен Боровон и Разкола, излиза под Синаница и минава покрай Малкото Синанишко езеро.

Заслон Спано поле – хижа Синаница

От заслона, който е в циркуса Малко Спано поле, кафявата маркировка пресича Малка и Голяма Спанополска река, излиза на Синанишката порта и слиза към хижата. Преходът отнема около 1:45 ч.

Хижа Синаница – връх Синаница и Момин връх

Пътеката тръгва от левия бряг на езерото и е маркирана с каменни пирамидки. На места още личат следи от стара зелена маркировка. Изкачването на Синаница отнема около 1:30 ч. От върха може да се слезе обратно към хижата или да се продължи по немаркирана пътека по ръба на изток, към Синанишката порта – около час. По пътя към портата може да се изкачи и Момин връх. Обиколката хижа – Синаница – Момин връх – Синанишка порта – хижа е едно от най-красивите полудневни изкачвания в Пирин.

Към Георгийските езера

До езерата няма маркирана пътека. От хижа Синаница се стига до тях по пътека през рида под Георгийца. Откъм синята пътека Вихрен – Синаница се слиза при премката до Муратов връх.