Рила - Ридът Петата (Топуклия)
📍 6QP2+FG село Костенец, България · Виж в Google Maps

Ридът Петата (Топуклия) в Рила
Петата, известен на картите и като Топуклия (Топоклия), е мощен страничен рид на Източна Рила. Той се спуска на север от връх Ибър (2666 м) – най-високата точка на Ибърския дял – чак до Костенецко-Долнобанската котловина. Високата му част е открито тревисто и клеково било с широки гледки, а долната е покрита с едни от най-запазените гори в Рила, защитени в резервата „Ибър“. В подножието му са Костенец, Долна баня и курортът Вили Костенец с Костенския водопад и топлите минерални извори.
Ридът е встрани от големите туристически маршрути и е много тих. По него минава най-дългото и най-живописното изкачване на връх Ибър – от летовище Долна баня през хижа Венетица и местността Ечемиците. Денивелацията е около 1300 м, през гори, клек и пасища.
Местоположение
Петата тръгва от главното Ибърско било при връх Ибър и се спуска на север. На запад е долината на Долнобанска Бистрица, а на изток – долината на река Чавча (Стара река). В горната си част ридът е широк и с полегати склонове, с два ясно изразени върха – Горна и Долна Топуклия. По-надолу се разлива в гористи разклонения, а най-северните му издънки – Сиврикая и Соколовец – се издигат с характерни скални профили над Костенец.
Целият висок рид е в Национален парк „Рила“, а голяма част от горите по склоновете му са в резерват „Ибър“.
Върховете
Връх Горна Топуклия (около 2481 м) е най-високият връх на рида. Издига се на север от връх Ибър, на открито било с клек и пасища.
Връх Долна Топуклия (около 2319 м) е на север от Горна Топуклия. Двата върха заедно дават на рида името Топуклия.
Бистришки връх (2229 м) е по-нататък на север, над изворите на Долнобанска Бистрица.
Мавров преслап (1579 м) е седловина в долната, гориста част на рида, на северозапад от заслон Ечемиците.
Връх Сиврикая, наричан още Острата скала, е на маркираната пътека от Ечемиците към връх Ибър. Върхът е увенчан с гранитна канара. От нея се открива една от най-хубавите гледки в района: мощният рид Топуклия, който се спуска срещу вас, най-високите върхове на Ибърския дял – Ибър, Равни чал и Белмекен, и дълбоките долини на реките под тях.
Соколовец е скалист рид над село Костенец, на 1600–1800 м надморска височина. Не е висок, но характерният му скален профил се вижда отдалеч. Той е вододел между река Чавча на юг и река Черномех на север. Най-високата му точка по туристическия маршрут е Долен Соколовец, малко под 1600 м. От рида на юг се открива гледка към цялото Белмекенско било, а на север – към Костенецката котловина. Южната стена на Соколовец над долината на Чавча е топла и слънчева дори през зимата. През последните десетилетия по нея са изградени катерачни маршрути с трудност до 7+ по UIAA.
Реки и водопади
Река Чавча, наричана и Стара река, тече в източното подножие на рида. Тя извира под Белмекен и се спуска на север през дълбока гориста долина към Костенец. Покрай нея минава традиционният път към хижа Белмекен.
Костенският водопад е на Чавча, на около 3 км от село Костенец и на 6 км от град Костенец, в центъра на курорта Вили Костенец. Водата пада от около 12 м височина. Водопадът е обявен за природна забележителност през 1974 г. Оттук започва Костенецкият пролом, а скалните образувания и растенията по скалите около водопада също са защитени. Най-пълноводен е напролет, когато снегът се топи, а при силен студ през зимата цялото водопадно було замръзва. До него се стига за около 5 минути от паркинга, по поддържани алеи и мостчета.
От Костенския водопад започва екопътеката до Скаловитския водопад, дълга около 5 км, през горите по долината на реката.
Долнобанска Бистрица тече в западното подножие на рида. Покрай нея върви пътят от летовище Долна баня към хижа Венетица.
Река Черномех тече на север от Соколовец, към Костенец.
Резерват „Ибър“
Голяма част от северните склонове на Петата е в резерват „Ибър“, обявен на 26 февруари 1985 г. Резерватът обхваща около 2249 ха, от които около 2206 ха са гори, на височина от 1100 до 2400 м. През него текат Долнобанска Бистрица, Чавча и Крайна. Денивелацията от близо 1300 м е най-голямата в тази част на Рила. Основата е от гранит и гранитогнайси, а средната годишна температура е около 4,5 °C.
Горите заемат около три четвърти от площта: смърч, бял бор, бяла мура, ела и бук. Над тях са големи масиви от клек. Тук растат над 400 вида висши растения, сред тях рилска иглика, алпийска роза и трансилванска камбанка. В резервата живеят мечка, вълк, сърна, лисица, дива свиня и дива коза, а сред над 50-те вида птици са скалният орел и големият ястреб.
Хижи и заслони
Хижа Венетица е на 1330 м надморска височина, в местността Конярника над летовище Долна баня. Всъщност тук има две хижи една до друга. По-голямата се стопанисва от местното ловно-рибарско дружество, а по-малката, дървена, е туристическата хижа. Тя е с около 18 места, уютна и наскоро обновена. Пред нея има голяма поляна. Хижата работи в петък, събота и неделя. От летовище Долна баня се стига за около 2 часа по коларски път покрай Долнобанска Бистрица, като пряката пътека на места пресича пътя.
Заслон Ечемиците е на широка поляна на около половин до един час над хижа Венетица. Той е масивен и стои на кръстопът: тук се събират пътеките от връх Ибър и от хижа Белмекен към Венетица. Ечемиците е последното място за вода по пътя към връх Ибър – нагоре вода няма.
Костенец и минералните извори
Вили Костенец е курортно селище в долината на Чавча, около Костенския водопад, с ресторанти, места за пикник и топли минерални извори. В село Костенец има чешма с четири чучура, известна като „Чешмата с козата“. Водата в нея идва от три различни минерални извора, всеки с различна температура.
През лятото на 1917 г. Иван Вазов е живял в Костенец. Вдъхновен от природата наоколо, тук той пише стихосбирката „Юлска китка“. Цитат от него посреща посетителите в началото на пътеката към водопада.
Туристически маршрути
Летовище Долна баня – хижа Венетица – Ечемиците – рид Топуклия – връх Ибър. Класическото изкачване по рида, по зелената маркировка. От летовището се върви около 4 км по асфалт до вилната зона и после около 2 часа по коларски път до хижата. Оттам за около половин до един час се стига до Ечемиците, където е последната вода. Пътеката продължава през резервата и излиза на открито, с гледки към долината на Чавча, Равни рид и Топуклиите, а при хубаво време и към язовир Искър. По-горе се върви през клекови полета с подсичания, които са доста изморителни, до връх Ибър. От хижата до върха денивелацията е около 1300 м.
Хижа Венетица – Ечемиците – Шиварито дере – хижа Белмекен. Маркиран преход от Ечемиците на изток към хижа Белмекен и Равничалското езеро.
Вили Костенец – Костенски водопад – хижа Венетица – Ечемиците – връх Сиврикая. Двудневна обиколка: първия ден от Костенския водопад по маркираната пътека до хижа Венетица, а втория – от Ечемиците по пътеката за Ибър до Сиврикая и обратно. Завършва с отмора в минералните басейни на Вили Костенец.
Вилна зона Костенец – долината на Чавча – Соколовец – Юрукова поляна. От площада на вилната зона се тръгва на юг по поречието на Чавча, по пътеката към хижа Белмекен. Излиза се в долния край на рида Соколовец, с гледка към Белмекенското било и Костенецката котловина, и се изкачва Долен Соколовец. Връщането е по коларски път до Юрукова поляна и после по пътека през гората, успоредно на Черномех, обратно до вилната зона. Маршрутът е с около 800 м изкачване и слизане и отнема 4–5 часа.
Костенски водопад – Скаловитски водопад. Лека екопътека от около 5 км през горите по долината на реката, подходяща за семейства в горещите летни дни.
Ридът Петата е подходящ за преходи от пролетта до късна есен. Долната му част е в сенчести гори и е приятна дори през лятото, а високата част е открита и без вода. Тръгвайте рано, напълнете вода на Ечемиците и не подценявайте клековете над горската граница – те правят пътя до Ибър по-дълъг, отколкото изглежда на картата.