Рила - Рилецкото било
📍 4C6X+WP Рилски манастир, България · Виж в Google Maps

Рилецкото (Бричеборско) било на Рила
Рилецкото било, наричано още Бричеборско било, е едно от двете главни била на Средна Рила. То се спуска на запад от седловината Мраморец (Мермера) до самия Рилски манастир, между долините на Рилска река на север и Илийна река на юг. Над него стои връх Рилец (2713 м), а в циркусите под билото са някои от най-красивите и най-диви езера в България: Смрадливото езеро, най-голямото ледниково езеро в страната, и седемте Дяволски езера.
Билото е далеч от големите туристически потоци. Тук почти няма маркирани пътеки по самия гребен, а пътят минава през огромни гранитни блокове, пояси от клек и тревисти поляни, по които рядко стъпва човек. Наградата са гледките към Мальовишкото било, Канарата, Рибните езера и Рилския манастир, който се вижда отвисоко в края на прехода.
Местоположение и граници
Билото започва на запад от седловината Мраморец (Мермера), където се отделя от главното било на Средна Рила при Канарата. Оттам върви на запад до Рилския манастир. На север е ограничено от долината на Рилска река, а на юг – от долината на Илийна река. По билото минава вододелът между двете реки.
В географията това било се разделя на два дяла – Рилецки на изток и Бричеборски на запад. Границата между тях не е еднозначна. Най-често за граница се приема долината на Дядоильово дере, седловината между Баба и Теодосиеви караули и долината на Гьолска река. Така Рилец, Теодосиеви караули и Дъбрава остават в Рилецкия дял, а Баба, Чаушка чука и Бричебор – в Бричеборския. Други описания прибавят Баба към Рилецкия дял. Затова туристите обикновено наричат цялото било с едно име – Рилецко или Бричеборско.
Административно билото е в община Рила, Кюстендилска област. Цялото е в Природен парк „Рилски манастир“.
Върховете
Върховете по билото се редуват от изток на запад: Рилец, Теодосиеви караули, Дъбрава, Баба, Чаушка чука, Терезия и Бричебор. От седловината Мермерски преслап до Чаушка чука няма маркировка, а пътят се следва по каменни пирамидки. След Теодосиеви караули билото става по-спокойно: върховете се изкачват и слизат плавно един след друг и от всеки се открива панорама.
Връх Рилец (2713 м) е първенецът на билото и най-високата точка на Природен парк „Рилски манастир“. До 29 юни 1942 г. се е наричал Джендема, а сред местните и Смрадливия чал. Днешното си име носи в чест на майстор Алекси Рилец. Върхът е най-високата точка на къс, труднопроходим хребет, който се отделя на север от главното било. Представлява гола, скалиста гранитна пирамида. Голяма част от теметото и гребена са покрити с огромни нестабилни блокове, а около върха сипеите се редуват с непроходими пояси от клек. Хребетът Рилец е вододел между Смрадливия поток на изток и Дяволската река на запад. От върха се открива внушителна гледка към Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Зимното изкачване е трудно и изисква алпийска екипировка.
Пътеката по билото минава малко под самия връх, но отбивката до него е кратка. От билото при Рилец на едната страна се вижда Смрадливото езеро, а на другата – Мермерското езеро.
Теодосиеви караули (2667 м) е вторият по височина връх на билото. На изток от него се намира най-голямото от Дяволските езера. Върхът е на запад от Рилец. Пътеката от Рилец до него върви по самия ръб на билото, който на места е доста тесен. Това е най-скалистият и най-изложеният участък от прехода.
Връх Баба (2609 м) е на западния край на Рилецкия дял, а по някои описания – най-високата точка на Бричеборския. От двете му страни има езера.
От Теодосиеви караули към Баба се слиза дълго и полегато, а последното изкачване до върха е по-стръмно и кратко. Гледката от него е една от най-хубавите по цялото било.
Връх Дъбрава (2577 м) е между Теодосиеви караули и Баба, на главното било.
Връх Чаушка чука (2575 м) е следващият връх на запад след Баба. Ако Баба се смята за част от Рилецкия дял, както е в повечето описания, Чаушка чука е най-високият връх на Бричеборския дял. От него билото се спуска с около 500 м по полегати поляни до връх Бричебор.
Около Чаушка чука височината вече е по-малка и билото става по-цветно и зелено. Тревата е висока, а оттук надолу билото се вие и на места личи само слаба пътечка.
Връх Черней (2489 м) е по-нисък връх в Рилецкия дял. Под Черней са Манастирските езера, а от върха се открива широка панорама. Под него е дълбоката долина на Рилска река, а срещу него се издигат скалистите върхове на Мальовишкия дял – Купените, Двуглав и цялата редица от алпийски зъбери.
Връх Терезия (2320 м) е в Бричеборския дял, на пътя на билото към манастира. Всъщност Терезия е по-скоро малко връхче или ридово стъпало по слизането от Чаушка чука към Бричебор. Местните хора го познават, но на терена не се откроява като връх. Намира се на хребета между Тахчийски (Дърварски) дол и Бричеборски дол.
Връх Бричебор (2104 м) е най-западният връх на билото и дава името си на Бричеборския дял. Под него Бричеборско дере се спуска с още около 1000 м денивелация към Рилския манастир. На името му е наречен и връх Бричебор в масива Винсън в Антарктида.
Бричебор е тих и рядко посещаван връх над Рилския манастир, с гледка към сърцето на Централна Рила. До него се изкачва и направо отдолу – от къмпинг „Бор“, на около километър и половина след манастира по пътя за Кирилова поляна. Пътят върви по Бричеборския рид, първо през гора, после по все по-открито било, което извежда точно под върха. От Бричебор може да се слезе и към сливането на Илийна и Манастирска река, но склонът там е стръмен.
Връх Кьоравица (2612 м) е на изток от Рилец, над Рибните и Смрадливото езеро. Той е в Канарския дял, но е естествената врата към Рилецкото било откъм хижа „Рибни езера“.
Езерата
Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро в България и едно от най-големите на Балканите. Разположено е на 2298 м надморска височина, във висяща долина, отворена на север към Рилска река, между Рилец на югозапад и Кьоравица на юг. Езерото е овално, дълго около 900 м и широко около 260 м, с площ 21,2 ха. Дълбочината му достига 24 м, а обемът – около 1,72 млн. м³. Оттича се от северния си край с поток, който след 1,2 км се влива в Рилска река. По северния бряг има малка стена, която регулира оттока. Водите му са меки и богати на кислород, а в тях живее пъстърва. Езерото е второто от групата Смрадливи езера, които заемат дъното на страничен циркус между ридовете Рилец и Кьоравица.
Името буквално означава „вонящото езеро“. Местна легенда разказва за буря, която изхвърлила рибата на брега, и тя завоняла. С езерото са свързани и много легенди за свети Иван Рилски, който е намирал убежище в съседните долини. Заради отдалечеността на мястото в горите наоколо живеят кафява мечка, дива коза и благороден елен.
Дяволските езера, наричани и Джендемски, са група от седем ледникови езера в Дяволския циркус, на юг от главното било. Разположени са на 2294 до 2445 м надморска височина и се оттичат едно в друго, като дават началото на Дяволска река, ляв приток на Рилска река. Най-високото езеро е на западния склон на Рилец, на 2445 м, и е най-високото езеро в Природен парк „Рилски манастир“. Най-голямото е на изток от Теодосиеви караули, с площ около 14,6 декара. Дъната на две от езерата са покрити с мраморни плочи, затова ги наричат и Седефените езера.
Манастирските езера са в горното течение на Гьолска река, под главното било между Теодосиеви караули и връх Черней. Те са сред най-значимите езера в Природен парк „Рилски манастир“ и в община Рила. Групата се състои от горно езеро и по-ниско разположени долни езера, свързани с пътека. Наоколо има обширни поляни, клекови полета и малки водопади. Езерата са далеч от големите туристически маршрути, а тишината и гледките към Мальовишкия дял ги правят едно от най-атрактивните места по билото. От Рилецкото било до тях почти няма ясна пътека. Най-удобно е да се слиза по западния склон, където наклонът е най-плавен, и да не се слиза направо към стръмния източен бряг. По южния бряг на горното езеро не може да се мине напряко към пътеката за долните езера, защото точно на брега има голяма скала.
Черното езеро е на тераса между двете разклонения на хребета Рилец, северно от върха. Отделено е от циркуса на Смрадливото езеро с хребет и е трудно достъпно.
Природен парк „Рилски манастир“
Цялото Рилецко било е в Природен парк „Рилски манастир“. Територията му е обявена за защитена през 1992 г. като част от тогавашния Народен парк „Рила“, а като отделен природен парк е обособена през май 2000 г. Паркът обхваща около 27 370 ха гори, ливади и високопланински върхове, от които около 13 000 ха са алпийски пасища. Простира се от 750 до 2713 м надморска височина, като най-високата му точка е връх Рилец. На територията му има 28 езера.
Паркът е създаден, за да бъдат върнати на Рилския манастир горите и земите, които са били негови до национализацията през 1947 г. Затова по-голямата част от територията е собственост на манастира. Паркът е част от мрежата Натура 2000. Средната годишна температура между 2000 и 2500 м е от 0 до 5 °C, а над 2500 м е под нулата.
В сърцето на парка е Рилският манастир, основан през X век от свети Иван Рилски и вписан през 1983 г. в списъка на ЮНЕСКО. Билото завършва точно над него.
Хижи и изходни точки
Хижа „Рибни езера“ е между Горното и Долното Рибно езеро, в горното течение на Рилска река. Тя е основната изходна точка за Смрадливото езеро, Кьоравица, Рилец и Дяволските езера. Горното Рибно езеро е второто по големина ледниково езеро в Рила, с площ около 17,6 ха.
Кирилова поляна е в долината на Рилска река, над Рилския манастир. Оттам черен път води до кантон „Тиха Рила“, където пътеката се разделя към Рибните езера и към Смрадливото езеро. От Кирилова поляна тръгва и пътеката по Гьолска река към Манастирските езера.
Рилският манастир е западната врата към билото. Слизането от Бричебор води директно към манастира и хотел „Рилец“.
Туристически маршрути
Кирилова поляна – Тиха Рила – хижа „Рибни езера“ – Смрадливото езеро. Класическият подход към езерата, по жълтата маркировка от Кирилова поляна до кантон „Тиха Рила“ и нагоре към хижата и Смрадливото езеро. Кръговата обиколка Кирилова поляна – Рибни езера е около 24 км с около 780 м изкачване и отнема около 7 часа.
Кирилова поляна – Гьолска река – Манастирските езера – връх Черней. Пътеката тръгва от Кирилова поляна покрай Гьолска река и след продължително изкачване излиза на обширни поляни с клек и малки водопади. Минава край Манастирските езера и стига до връх Черней. Денивелацията е около 800 м в едната посока, а целият преход с връщане по същия път отнема около 7 часа.
Хижа „Рибни езера“ – Дяволските езера – връх Рилец. Маркиран маршрут от хижата към Рилец, който минава край Дяволските езера. От върха се вижда целият Мальовишки дял.
Хижа „Рибни езера“ – Кьоравица – Рилец – Теодосиеви караули – Баба – Бричебор – Рилски манастир. Пълният траверс на билото. От хижата се изкачва Кьоравица, после се траверсира до Рилец и се продължава на запад по билото през Теодосиеви караули, Дъбрава и Баба. Отгоре се виждат Смрадливото, Дяволските и по-малките езера в циркусите. От Чаушка чука билото се спуска с около 500 м по полегати поляни, по които рядко се ходи, до Бричебор, а оттам още около 1000 м по Бричеборско дере до асфалта при манастира. Маршрутът е дълъг и изисква добра физическа подготовка.
Преди Бричебор пътеката завива надясно и влиза в гората към Рилския манастир. Слизането през гората до реката в Бричеборско дере е трудно за ориентиране: на места има следи от стари пътеки, а по-широката конска пътека води в грешна посока. Затова е добре маршрутът да е предварително зареден в GPS.
Рилски манастир (къмпинг „Бор“) – Бричеборски рид – връх Бричебор. Пряко изкачване на Бричебор от долината на Рилска река, през гора и после по открито било. Подходящо е за добре подготвени туристи, свикнали с дълъг ден. При добра кондиция преходът може да продължи по билото към Чаушка чука и Баба.
Хижа „Рибни езера“ – Теодосиеви караули – Манастирските езера – Кирилова поляна. Вариант за слизане от билото към Кирилова поляна, по-атрактивен от пряката пътека. От Теодосиеви караули се слиза без ясна пътека почти до Манастирските езера, а оттам по пътеката край долните езера и Гьолска река до Кирилова поляна.
Рилски манастир – Кирилова поляна – Смрадливото езеро – Рибни езера – Рилец – Бричеборското било – Рилски манастир. Двудневна кръгова обиколка: първият ден се изкачва по долината на Рилска река до Смрадливото и Рибните езера, а вторият – по билото през Рилец, Теодосиеви караули, Дъбрава и Баба, със слизане през старите манастирски пасища и гори обратно към манастира.
Рилецкото било е най-хубаво от юли до септември. Билото е открито, а на места се върви по нестабилни камъни и през клек, без ясна пътека, затова е нужна добра ориентация и сигурен ход. Мъглата пада бързо, а водата по самото било е малко. През зимата билото и склоновете над циркусите са лавиноопасни и подходящи само за опитни алпинисти.