Родопи - рида Чернатица
📍 RHJ4+9G Чуреково, България · Виж в Google Maps

Чернатица
Чернатица е третият по размери и височина рид в Западните Родопи и северната стена на Родопите между долините на Въча и Чепеларска река. Ридът започва от седловината Пампорово, където се свързва с Переликския дял. Оттам се простира като голяма, изпъкнала на запад дъга, дълга около 70 км и широка около 25 км, до Горнотракийската низина. Билото е на 1500–2000 м надморска височина. Над него се издигат отделни върхове, най-високите от които са Голям Персенк (2094,5 м), Малък Персенк (2073,9 м) и Модър (1991,9 м). Склоновете са покрити с обширни смърчови и борови гори, а по билото има поляни и пасища.
Чернатица съчетава диви и малко посещавани била с някои от най-известните обекти в Родопите. Тук са Чудните мостове, Асеновата крепост, Червената църква край Перущица, най-високо разположеният манастир в България край летовище „Бяла черква“, радоновите извори на Нареченски бани и ски пистите на Мечи чал. Северните склонове са близо до Пловдив, затова в рида има повече хижи и летовища, отколкото в почти всяка друга част на Родопите.
Граници и релеф
На юг долината на Широколъшка река отделя Чернатица от Мурсалица. През седловината Пампорово ридът се свързва с Букова планина на Переликския дял. На запад дълбоката проломна долина на Въча го отделя от Баташка планина и Равногорския рид. На изток долината на Чепеларска река го отделя от Радюва планина и Добростанския рид. На север склоновете се спускат стръмно към Горнотракийската низина, между Кричим и Асеновград.
Ридът е изграден главно от гнайси, мрамори и вулканични риолити. В мраморите са се образували карстови форми, най-известни от които са Чудните мостове. В южната и средната част билото е широко и заравнено. На север ридът се разклонява на няколко успоредни рида, разделени от дълбоки речни долини.
Части на рида
Карабалкан
Карабалкан е най-южната част на Чернатица. Започва от седловината Пампорово, където ридът се свързва с Букова планина, и стига до връх Айдарски камък. Името идва от турски и означава „Черната планина“. То подхожда на гъстите смърчови гори, които я покриват и отдалеч изглеждат почти черни. Билото е широко и заравнено, на 1700–1950 м надморска височина. Най-високата точка е връх Карабалкан (около 1958 м).
В североизточния край е връх Мечи чал (около 1873 м) с ски зоната на Чепеларе, свързана с Пампорово. Западната част на Карабалкан се нарича и Черногор. Там, в местността Каракачанското, е хижа „Изгрев“.
На изток склоновете се спускат към Чепеларска река и град Чепеларе. По тях, на около 1400 м, е село Зорница. То е основано през XVIII век от заселници от Богутево и Забърдо. Махалите му са разположени на слънчев южен склон и от тях се вижда Чепеларе, Пампорово, кулата на Снежанка и обсерваторията на Рожен. На запад склоновете слизат към долината на Широколъшка река и Широка лъка. По тях е село Кукувица, през което минава пътеката от Широка лъка за хижа „Изгрев“.
Персенк
Персенк е средната и най-висока част на рида, от Айдарски камък до връх Модър. Тук са трите най-високи върха на Чернатица – Голям Персенк, Малък Персенк и Модър. Билото е покрито с вековни смърчови гори, които правят върховете труднодостъпни. Над горите има само няколко по-големи поляни, като Кабата и Чадъра.
Източните склонове на Персенк са изградени от мрамори и са най-богатият на карстови форми район в Чернатица. Тук са Чудните мостове, а около Забърдо има десетки пещери. Сред тях са Тьовната дупка, Тъмната дупка, Топлата дупка и пещерите по реката Ер Кюприя. Югоизточно от Кабата са Ваклите дупки. Те са природен феномен: ерозирал склон със скални ниши, покрити с калцит. Наблизо е и каньонът Цирикова черква. Той е свързан с легендата за българските жени, които се хвърлили от скалите, за да не приемат исляма.
На изток склоновете се спускат към селата Орехово, Забърдо и Малево, а на запад – към Осиково и долината на Въча. В местността Мезаргидик, на седловината между двата Персенка, е паметникът на загиналите партизани от бригадата „Георги Димитров“.
Върховръшки рид
Върховръшкият рид се отделя от Модър на северозапад и стъпаловидно се спуска към Горнотракийската низина. Той е между долините на Въча на запад и Тъмрашка река на изток и е вододел между тях. Средната му височина е около 1600 м. Най-високият връх е скалистата Голица (1923 м), а по-високи са още Комаров камък (1693 м), Върховръх (1633 м) и Маркова чука.
От Модър до Върховръх ридът е покрит с иглолистни гори, а по-нататък на север – с широколистни. В местността Върховръх, на около 1550 м, е хижа „Върховръх“. Около нея е изградено вилно селище с няколкостотин вили и ски писти с влекове. Към Тъмрашка река склоновете са урвести, със скални венци над дълбокото ждрело на реката. По западните склонове към Въча са селата Чурен и Осиково. В северното подножие ридът завършва над град Перущица и град Кричим.
Средня (Пангарлийца)
Средня, наричана още Пангарлийца, е най-малкото и най-ниско разклонение на Чернатица. Тя тръгва от Модър на север, между Тъмрашка и Лилковска река. Най-високият ѝ връх е Вълчи връх (1591 м). Ридът е покрит с гори и поляни и почти няма туристическа инфраструктура. В подножието му, по Лилковска река, е село Лилково, а над сливането на Лилковска и Ситовска река са останките на тракийската крепост Щутград.
Белочерковски рид
Белочерковският рид е североизточното разклонение на Чернатица, между Тъмрашка (Първенецка) и Чепеларска река. Най-високите му части са в югозападния край, при връх Свети Илия (1705,4 м). Други по-високи върхове са Бяла черква (1646,2 м) и Руен (1325,9 м). На север и изток ридът постепенно се снижава към Пловдивското поле и Асеновград.
Белочерковският рид е най-близо до Пловдив и затова е най-усвоената за отдих част на Чернатица. В него са летовищата „Бяла черква“ и „Студенец“ и хижите „Здравец“, „Чернатица“, „Руен“ и „Равнища“. Тук са и няколко стари манастира. Най-високо, в летовище „Бяла черква“, е Белочерковският манастир „Св. св. Петър и Павел“. В северното подножие, край град Куклен, е Кукленският манастир „Св. св. Козма и Дамян“, известен като „Свети Врач“. Той се споменава още през XI век сред имотите на Бачковския манастир и има аязмо с лековита вода. Край село Белащица е Белащенският манастир „Св. Георги Победоносец“, чийто притвор е запазен от XI–XII век. На изток ридът слиза към долината на Чепеларска река, към Нареченски бани, Бачково и Асеновата крепост над Асеновград.
Върхове
Връх Голям Персенк (2094,5 м) е първенецът на Чернатица. Има пирамидална форма, а склоновете му са покрити с гъсти иглолистни гори, затова е труднодостъпен. Най-високата му точка е малко заравнено пространство. На североизток върхът е свързан с Малък Персенк през седловината Мезаргидик, а на юг по билото – с връх Мечкарски камък. От склона му извира Дълбок дол, реката, издълбала Чудните мостове.
Връх Малък Персенк (2073,9 м) е вторият по височина връх в Чернатица и най-високата точка на община Чепеларе. Изграден е от риолити и също е покрит с гъста гора. От него се виждат Голям Перелик, Карлъка, кулата на Снежанка и обсерваторията на Рожен.
Връх Модър (1991,9 м) е третият по височина връх в рида и най-големият му орографски и хидрографски възел. При него се събират Персенкското било, Върховръшкият рид, Средня и Белочерковският рид. От подножието му извира Тъмрашка река. Склоновете му са покрити с гъсти, трудно проходими гори. На около 150 м южно от триангулачната точка се издигат риолитните отвеси Белия камък. Името на върха се свързва със синкавия цвят на сипеите му. Някога под него е имало хижа „Модър“, но тя изгаря през 1988 г.
Връх Карабалкан (около 1958 м) е най-високият връх в южната част на рида. Издига се над хижа „Изгрев“, сред смърчови гори и поляни. От него се вижда Переликското било и долината на Чепеларска река.
Връх Голица (1923 м) е скалист връх западно от Модър и най-високата точка на Върховръшкия рид. От Модър го отделя седловина, през която минава трасето на стар римски път. За разлика от гористия си съсед, Голица е открит и панорамен връх.
Връх Мечи чал (около 1873 м) се издига на 1 км от град Чепеларе. По него са ски пистите на Чепеларе, сред които една от най-дългите в България – над 5 км, с 720 м денивелация. Четириседалкова въжена линия стига до върха за около 9 минути. Самият връх е обрасъл с гора, но покривът на стар подземен гараж на билото е добра наблюдателна точка. От него се виждат Пирин, Переликското било, дефилето на Чепеларска река и Радюва планина.
Връх Свети Илия (1705,4 м) е първенецът на Белочерковския рид. Той е на риолитен рид, който тръгва на изток от Модър, и се издига високо над село Лилково.
Води
Чепеларска река е източната граница на рида. Тя е дълга 86 км, извира над Пампорово и се влива в Марица. До 1942 г. се нарича Чая, а от 1989 г. официалното ѝ име е Асеница, по град Асеновград. В картите и в говора обаче се използват и трите имена. От източните склонове на Чернатица в нея се вливат Забърдовска, Ореховска, Луковица и други реки.
Въча тече по западната граница на рида в дълбока проломна долина. В нея се вливат Широколъшка, Лясковска, Чурековска и други реки от западните склонове.
Тъмрашка (Първенецка) река извира от подножието на Модър и тече на север. Тя е единствената по-голяма река, която минава през самия рид. Долината ѝ разделя Върховръшкия от Белочерковския рид и в горната си част е урвеста и труднодостъпна.
Еркюприя (Дълбок дол) е реката, която е издълбала Чудните мостове. След мостовете водите ѝ се губят в понорна пещера и излизат отново на повърхността след около 3 км.
Минералните извори на Нареченски бани са едни от малкото в България с радонова вода. Водата е хипотермална, хидрокарбонатно-натриева, радонова и леко флуорна, с температура 11–29 °C. Трите извора дават общо около 300 литра в минута. С нея се лекуват заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система, на опорно-двигателния апарат и на обмяната на веществата.
Забележителности
Чудните мостове (Еркюприя) са две огромни мраморни арки над реката Дълбок дол, на около 1450 м надморска височина, в подножието на Голям Персенк. Образувани са при срутването на тавана на древна водна пещера, издълбана от реката. Големият мост е дълъг почти 100 м и широк до около 15 м. Започва с три отвора, най-високият от които е около 45 м, и по него минава пътеката от Орехово за Забърдо. Малкият мост е на около 200 м надолу по течението. Той е непроходим, дълъг около 60 м, с обща височина около 50 м и арка от около 30 м. След тях е и трети, малък мост – понорната пещера, в която реката изчезва. Чудните мостове са природна забележителност и са сред Стоте национални туристически обекта.
Асеновата крепост е върху скалист рид на левия бряг на Чепеларска река, на около 3 км южно от Асеновград. В Средновековието се нарича Петрич и пази пътя от Тракия към Бяло море. През 1231 г. цар Иван Асен II я преизгражда и укрепва, за което свидетелства надпис в скалата. Днес от крепостта са запазени стени и основи. Най-ценната постройка е двуетажната църква „Света Богородица Петричка“ от XII–XIII век със стенописи от XIV век. Срещу крепостта, на десния бряг, е Бачковският манастир.
Червената църква е на около 2 км от град Перущица, в северното подножие на Върховръшкия рид. Тя е раннохристиянска базилика от V–VI век и един от най-забележителните паметници от това време в Югоизточна Европа. Истинското ѝ име е „Света Богородица“. Наречена е Червената заради римските тухли и розовия хоросан, от които е изградена. Сградата е с размери около 32 на 29 м. Подът ѝ е бил покрит с мозайка, а стените – с мрамор и стенописи. Днес до нея води пешеходна алея и има посетителски център.
Белочерковският манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел“ е в летовище „Бяла черква“, на около 1620–1650 м надморска височина. Той е най-високо разположеният манастир в България. Според преданието е основан през XI век, разрушен е при помохамеданчването на чепинските българи и е възстановен през 1883 г. Църквата му е изградена от бял ломен камък, на който местността дължи името си.
Римският път е минавал през рида от Тракия към Беломорието. Части от него личат и днес по билото между връх Персенк и местността Бялата вода, при седловината между Модър и Голица, край Лилково и край Белочерковския манастир по посока на Хвойна.
Природа
Около 70 % от високите части на Чернатица са покрити с гори, главно от смърч, а по-ниско с бял и черен бор и бук. Високопланинските части на Персенк и Чернатица, заедно с част от Белочерковския рид, са защитена зона „Персенк“ от мрежата Натура 2000. Тя е обявена за опазване на скалния орел, трипръстия кълвач, сивия кълвач и глухаря. Чудните мостове и Асеновата крепост са защитени територии. По скалите около Модър и Тъмрашка река живеят диви кози.
Населени места
Град Асеновград е в североизточното подножие на рида, където Чепеларска река излиза от планината. До 1934 г. се нарича Станимака и е преименуван на цар Иван Асен II, укрепил крепостта над града. Той е най-големият град около Чернатица и изходна точка към Асеновата крепост, Бачковския манастир и Нареченски бани.
Град Кричим, град Перущица и град Куклен са в северното подножие на рида, към Горнотракийската низина. Кричим е при излаза на Въча от планината. Перущица е изходна точка към Червената църква и Върховръшкия рид. Край Куклен е Кукленският манастир.
Град Чепеларе е в долината на Чепеларска река, под Мечи чал. Той е център на ски зоната, свързана с Пампорово, и изходна точка към хижа „Изгрев“ и Карабалкан.
Село Нареченски бани е балнеолечебен курорт на Чепеларска река, на около 560 м надморска височина, между Бачково и Хвойна. Радоновата вода се използва тук за лечение повече от 130 години.
Село Павелско, село Хвойна и село Забърдо са в източното подножие на рида, по долината на Чепеларска река и нейните притоци. Забърдо е изходна точка към Чудните мостове и карстовите пещери около тях.
Село Орехово е на около 60 км югозападно от Пловдив, в източните склонове на Персенк. За първи път се споменава през 1576 г., а през 1866 г. в него е открито първото българско училище в района. Около селото има над 20 параклиса. Днес в Орехово има повече от 10 къщи за гости и то е основната изходна точка към хижа „Персенк“, Голям Персенк и Чудните мостове.
Село Лилково е на около 1400 м надморска височина, по Лилковска река, под Модър и Свети Илия. Старото му име е Демирджикьой, което на турски означава „желязно село“. В центъра му е голямата каменна църква „Свети Архангел Михаил“ от 1858–1859 г. През селото е минавал римският път към Беломорието. До 1912 г. наблизо е минавала границата с Османската империя, а от тогавашната митница е останало името на местността Митницата.
Село Зорница е високо в източните склонове на Карабалкан, на около 1400 м, над Чепеларе. Село Осиково е в западните склонове, под Модър и Голица. На западните склонове към Въча са и селата Лясково, Чурен и Брезе.
Хижи и места за настаняване
Хижа „Изгрев“ е в местността Каракачанското, в южната част на рида, на около 1737 м надморска височина. Стопанисва се от туристическото дружество в Чепеларе и през 2025 г. печели конкурса „Хижа на годината“.
Хижа „Персенк“ е в местността Чадъра, на около 1721 м надморска височина, под връх Голямата борика, югозападно от Орехово. Тя е комплекс от сграда и бунгала с общо около 70 места и е най-близката база за двата Персенка и Модър.
Хижа „Чудните мостове“ и хижа „Скалните мостове“ са до Чудните мостове, на около 1440 м. Над тях, на поляната Кабата, на около 1655 м, е хижа „Кабата“.
Хижа „Върховръх“ е в едноименната местност във Върховръшкия рид, на около 1550 м надморска височина. Стопанисва се от туристическото дружество в Перущица. До нея води асфалтов път.
Хижа „Здравец“ е в местността Овчарски поляни, на около 1180 м надморска височина, на 26 км от Пловдив по асфалтов път. Хижа „Чернатица“ е в местността Дългата нива, на около 1355 м, и е построена през 1974 г. В Белочерковския рид са и хижите „Руен“ и „Равнища“.
Летовище „Студенец“ и летовище „Бяла черква“ са в Белочерковския рид. Бяла черква е едно от най-старите летовища в България, с първи летни къщи на пловдивчани още от XIX век. Днес обаче е полуизоставено, а някогашната му ски писта е обрасла.
Хотели и къщи за гости има в Асеновград, Чепеларе, Нареченски бани, Пампорово, Орехово, Хвойна, Забърдо и Зорница.
Туристически маршрути
Орехово – хижа „Персенк“ – Голям Персенк. От Орехово до хижата са около 12 км по черен път, около 2 ч 30 мин пеша. От хижата до връх Персенк има около час.
Хижа „Персенк“ – Чудните мостове. Маркиран преход по източните склонове на Персенк, около 3 ч 20 мин до хижа „Чудните мостове“.
Забърдо – Чудните мостове. До мостовете се стига и с кола по тесен път от Забърдо. Пътят е около 10 км и има много серпентини по клисурата на Дълбок дол. Пешеходната пътека от Орехово за Забърдо минава по самия голям мост.
Хижа „Кабата“ – Ваклите дупки. Кратка разходка от около 30 минути от поляната Кабата до скалния феномен.
Чепеларе – хижа „Изгрев“ – Карабалкан. От Чепеларе до хижата са около 10–12 км по асфалтов и черен път или по маркирана пътека, около 2 ч 30 мин до 3 ч 30 мин. От хижата до Карабалкан има 30 минути. От „Изгрев“ може да се продължи към Широка лъка или към Чудните мостове, за около 4 часа.
Осиково – Модър – Голица. Изкачване от Осиково към Модър през горите, по зелена маркировка без утъпкана пътека, и продължение към скалистата Голица.
Хижа „Върховръх“ – връх Върховръх. Кратко изкачване от около 15 минути. От хижата може да се слезе и в ждрелото на Тъмрашка река.
Лилково – Щутград. Разходка от час-два до тракийската крепост над сливането на Лилковска и Ситовска река.
Хижа „Здравец“ – хижа „Чернатица“ – летовище „Бяла черква“. Маркиран маршрут по Белочерковския рид. До хижа „Чернатица“ се стига за около 1 ч 30 мин, а оттам до Бяла черква през местността Кулата – за около 2 ч 30 мин.
Мечи чал. През зимата ски зоната на Чепеларе е свързана с Пампорово. През лятото пътят от Пампорово до върха е подходящ за пешеходен преход и колоездене. Оттам се продължава по билото към хижа „Изгрев“ и Персенк.
Чернатица е подходяща за посещение през цялата година. Северните ѝ части с хижите и летовищата около Пловдив са удобни за еднодневни излети. Високото било от Пампорово през Карабалкан и Персенк до Модър е за многодневни преходи с нощувки в хижите. Зимата е за ските на Мечи чал и за снегоходки около „Изгрев“ и Бяла черква.