Източни Родопи - Стръмни рид

Стръмни рид – вулканичните възвишения на Източните Родопи

В централната част на Източните Родопи, между долините на реките Върбица и Крумовица и бреговете на язовир „Студен кладенец“, се простира Стръмни рид. Това е обширен нископланински дял с характерен вулкански строеж, дълбоко разчленен релеф и значително природно разнообразие. Най-високата му точка достига 960,2 м, но значението на рида не е свързано толкова с височината, колкото с неговата геоложка история, необичайните скални форми и съхранените природни местообитания.

До 1942 г. ридът носи името Юркидендаг – название, останало в по-старата географска литература и историческите описания на района. Днес неговите склонове обхващат различни по характер територии – от гористите възвишения около Момчилград и Звездел до скалистите долини на Крумовица и северните разклонения над язовир „Студен кладенец“. Тук се намират археологическият комплекс при Татул, Вкаменената гора край село Равен, резерватът „Боровец“ и редица по-слабо познати природни места.

Географско положение и релеф

Стръмни рид се намира изцяло на българска територия, в област Кърджали, и заема централната част на Източните Родопи. Простира се приблизително на 40 км от юг на север, а ширината му достига 15–22 км. В южната си част се отделя от Мъгленик непосредствено източно от седловината Маказа, в района на връх Смаила (867,5 м).

На запад долината на река Върбица го отделя от рида Жълти дял. Източната и югоизточната му граница преминават по долините на Крумовица и нейния ляв приток Кесебир (Вировица), които го отделят съответно от Ирантепе и Мъгленик. На север склоновете му се спускат към левия бряг на язовир „Студен кладенец“, образуван по течението на река Арда. В югозападната част долините на Чорбаджийска река, известна и като Къзлъч, и нейния приток Лозенградска река оформят границата с Гюмюрджински снежник.

В североизточната част на рида, между долините на Бююкдере, Крумовица и Арда, се издига Бойник планина, известна още като Юрпек. Тя представлява ясно обособено разклонение на Стръмни рид, чиято най-висока точка е връх Свети Илия (879 м). По този начин планинският дял достига до скалистите брегове на язовир „Студен кладенец“ и образува част от сложния релеф на Средна Арда.

Релефът на Стръмни рид има типичен нископланински характер. Билните части са предимно заоблени и на места сравнително полегати, докато склоновете към речните долини са силно разчленени и често стръмни. Надморската височина постепенно намалява към север, където възвишенията достигат до язовира и долината на Арда. В същото време южните части се свързват с по-високите планински масиви около Маказа.

Името на рида доста точно описва външния му облик. Отделните възвишения често изглеждат плавни и заоблени откъм билото, но към речните долини се спускат с подчертани стръмнини. Между тях са врязани дълбоки долове, които на места образуват тесни проломи и скалисти каньони. Тази комбинация от сравнително достъпни била и трудно проходими склонове е една от характерните особености на Стръмни рид.

Геоложки строеж и вулканично наследство

Геоложкият строеж е сред най-интересните характеристики на Стръмни рид. Подобно на голяма част от Източните Родопи, той е силно повлиян от интензивната вулканична дейност през Палеогена, когато в района се образуват обширни вулкански масиви и се натрупват значителни количества вулканични и седиментни материали.

Основната скална основа е представена от метаморфни комплекси, върху които на места лежат палеогенски вулканогенно-седиментни наслаги. Сред скалите се срещат гнайси, мрамори и амфиболити, както и риолити, андезити, туфи, туфити и други вулкански разновидности. В отделни части на рида се разкриват лавови покривки и седиментни пластове, включително мергели и варовикови прослойки.

Особено важна роля за оформянето на планинския релеф имат лавовите покривки и вулканските тела, свързани с древните палеовулкани в Източните Родопи. Различната устойчивост на отделните скали спрямо изветрянето и ерозията е довела до образуването на стръмни скални откоси, отделни зъбери и дълбоки речни долини. На места се виждат масивни скални блокове и светли туфови пластове, които контрастират с по-тъмните вулканити.

Вулканичният произход на района има значение не само за релефа, но и за неговите минерални ресурси. В югоизточното подножие на Стръмни рид, между Момчилград и Крумовград, се намира Звездел-Пчелоядското рудно поле. То е свързано със Звезделския палеовулкан и включва оловно-цинкови и златно-полиметални находища и рудопроявления. Сред тях е и златно-сребърното находище „Седефче“, разположено в подножието на планинския масив.

В района на Седефче са установени следи от древна добивна дейност, включително останки от стари минни изработки, датирани към ранновизантийската епоха. Геоложките проучвания през втората половина на XX век разкриват сложната минерализация на находището и наличието на злато и сребро. Така вулканичната история на Стръмни рид е оставила следи не само в скалните форми, но и в стопанското развитие на околните селища.

Климат и води

Климатът на Стръмни рид е континентално-средиземноморски, с отчетливо влияние на топлите въздушни маси от Беломорието. Зимите са сравнително меки, пролетта е по-хладна, а лятото е горещо и сухо. В ниските части летните температури често са високи, докато по-високите била предлагат малко по-прохладни условия.

Средиземноморското влияние се отразява и върху сезонното разпределение на валежите. По-голямата част от тях пада през студеното полугодие, докато през лятото продължителните сухи периоди са обичайни. Това има особено значение за малките реки и потоци, които през зимата и пролетта могат да бъдат пълноводни, но през горещите месеци значително намаляват.

Стръмни рид заема важно място във водосборната система на река Арда. Основните реки, свързани с неговото отводняване, са Върбица, Крумовица и техните притоци. Река Върбица очертава западната му граница, а Крумовица и Кесебир отводняват източните и югоизточните склонове. Сред по-малките водни течения са Бююкдере и Коджа дере, чиито долини са оформили характерни скалисти участъци.

Река Крумовица извира близо до връх Смаила, в района на прохода Маказа, и преминава през продълговата долина, която на места се стеснява в проломи. В горното си течение тя отводнява склонове на Мъгленик, Стръмни рид и Ирантепе, а след приемането на Кесебир образува по-широки долинни разширения. Влива се в Арда източно от село Поточница.

Особеност на речния режим е ясно изразеното зимно-пролетно пълноводие, обикновено от ноември до март, и продължителното лятно маловодие от юли до октомври. Тази сезонност обяснява защо някои от малките водопади и скрити речни долини в района са особено интересни след валежи и през пролетта.

Природа, гори и защитени територии

Природният облик на Стръмни рид е характерен за прехода между континенталните и средиземноморските природни условия. Растителността е разнообразна и се променя според надморската височина, изложението и особеностите на почвите. В по-сухите и ниски части се срещат дъбови гори, храсталаци и тревни съобщества, докато по-високите и по-сенчести склонове са заети от горунови и смесени широколистни гори.

Характерни дървесни видове са благунът, церът, зимният дъб, горунът и различни представители на габъровите съобщества. На места горите преминават в преходна дървесно-храстова растителност, а около населените места се редуват пасища, обработваеми земи и участъци с естествена растителност. Това създава мозаечен ландшафт, в който човешката дейност и природните процеси са оформили съвременния облик на планинския дял.

Една от най-интересните природни особености се намира край село Равен. На около два километра от селото е разположен поддържаният резерват „Боровец“, който съхранява едно от най-източните естествени находища на черен бор в България. Защитената територия е с площ 35,9 хектара и е обявена още през 1951 г. Наред с черния бор в дървесния състав участват зимен дъб, благун и келяв габър. Възрастта на боровете е значителна, като средната е около 130 години, а на най-старите екземпляри достига приблизително 180 години.

В близост до резервата се намира и местният парк „Кедик чал“, в който са запазени вековни благуни и космати дъбове. Част от дърветата са на възраст между 400 и 500 години. Те представляват интересен остатък от старите широколистни гори, които някога са заемали по-големи площи в тази част на Родопите.

Северните склонове на Стръмни рид, които достигат до язовир „Студен кладенец“, имат особено значение за опазването на птиците. Скалните масиви по бреговете на язовира предоставят подходящи места за гнездене на белоглавия, черния и египетския лешояд, както и на скалния орел. Сред най-известните скални комплекси е Юмрук кая, където се намират едни от характерните местообитания на тези едри хищни птици.

Язовирът и прилежащите му ридове попадат в защитената зона „Студен кладенец“ от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. В по-широкия район се разпростира и защитената зона „Родопи – Източни“, предназначена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Тези територии обхващат различни части на планинския масив и околните долини, като създават условия за съхраняване на характерните за Източните Родопи екосистеми.

Около язовира е създаден и дивечовъден участък „Студен кладенец“, който включва голяма територия със скалисти склонове и горски местообитания. Там се срещат елени лопатари, муфлони, сърни и диви свине, а в рамките на специализирана програма през 2013 г. са внесени и европейски бизони. Това е интересен пример за възстановяване и поддържане на разнообразни местообитания чрез природосъобразно управление на пасищните и горските територии.

Селища и историческо наследство

Селищната мрежа на Стръмни рид е свързана предимно с долините и по-ниските части на възвишенията. Сред по-значимите населени места са Момчилград, Звездел, Равен, Биволяне, Пазарци, Седефче и околните малки махали. Разположението им по долините и естествените проходи е определило връзките между отделните части на планината и е създало условия за развитие на земеделие, животновъдство и рудодобив.

В миналото голяма част от местното население се е препитавала от тютюнопроизводство, животновъдство и дребно земеделие. Разпръснатите махали и обработваемите тераси по склоновете са характерна особеност на този край. Промените в земеделието, намаляването на тютюнопроизводството и миграцията към градовете са довели до промени в селищния облик и използването на земята. На места се срещат изоставени ниви и стари стопански постройки, докато около по-големите села земеделската дейност продължава да има значение.

Най-известният археологически обект в района е светилището при село Татул. То е разположено върху скалисто възвишение и представлява сложен култов комплекс, в който естествените скални форми са използвани и допълнително оформяни от човека. На върха се издига скална пирамида с издялани в нея съоръжения, а в околността са открити помещения, олтари и останки от различни архитектурни структури.

Татул е обект на археологически проучвания в продължение на няколко сезона. Разкрити са следи от култова дейност, датиращи от края на IV и началото на III век пр. Хр., както и последващо използване на комплекса през античността. През по-късни периоди мястото продължава да има значение, като са разкрити и останки от християнска църква, изградена през ранновизантийската епоха и използвана през Средновековието.

В популярната литература обектът често се нарича „Светилището на Орфей“.