Екипировка
Как да се обличаме в планината?

Как да се обличаме в планината?
Планината е място, където времето може да се промени изненадващо бързо. Слънчевото утро може да премине в студен и ветровит следобед, а приятната температура в долината да се окаже съвсем различна на билото. Дори през лятото във високите части можем да попаднем на мъгла, силен вятър и дъжд. Към променливите атмосферни условия трябва да прибавим и физическото натоварване – при изкачване тялото произвежда много топлина и се потим, докато при спиране или продължителна почивка можем бързо да изстинем.
Има и една проста закономерност, която много хора подценяват. С увеличаване на надморската височина температурата спада средно с около 0,6 °C на всеки 100 метра. Ако в Банско (около 930 м) е 25 °C, на връх Вихрен (2914 м) в същия момент може да е около 13 °C. А ако духа вятър, усещането е още по-студено. При 0 °C и вятър от около 30 км/ч тялото губи топлина така, сякаш е около –6 °C.
Затова правилното облекло е не просто въпрос на удобство, а важна част от подготовката за планинския преход. Не е необходимо да притежаваме най-скъпата екипировка или да носим огромно количество дрехи. По-важно е да разбираме предназначението им и да можем да ги комбинираме според времето, сезона и натоварването.
1. Системата на слоевете – основата на правилното облекло
Най-практичният подход към планинското облекло е т.нар. система на слоевете. Вместо да разчитаме на една дебела дреха, използваме няколко слоя с различни функции, които можем да добавяме или сваляме според условията. Всеки от тях има определена задача: първият отвежда влагата от тялото, вторият осигурява топлина, а третият ни предпазва от вятър, дъжд и сняг.
Предимството на системата е не само в гъвкавостта. Между отделните слоеве се задържа въздух, който е отличен изолатор. Затова две по-тънки дрехи често топлят повече от една дебела със същото тегло. Освен това всеки слой може да бъде свален и прибран в раницата, когато не е нужен, което е невъзможно с едно тежко зимно яке.
Първи слой – Base Layer (базов слой). Това е дрехата, която се носи непосредствено до кожата. Основната ѝ задача е да отвежда потта и да осигурява комфорт по време на движение. Най-често това са технически тениски, блузи с дълъг ръкав или термобельо.
Втори слой – Mid Layer (междинен слой). Той задържа топлината около тялото и осигурява необходимата изолация. Най-разпространеният избор е поларена блуза или яке, но при по-ниски температури могат да се използват и други топлоизолиращи дрехи.
Трети слой – Outer Layer (външен слой). Неговата функция е да предпазва от атмосферните условия. В зависимост от времето това може да бъде леко ветроустойчиво яке или по-сериозна водоустойчива защита.
Важно е да уточним, че трите слоя не означават непременно три дрехи, които трябва да носим едновременно. При топло време може да се движим само с базовия слой, при по-хладно да добавим полар, а при дъжд или силен вятър да облечем и защитно яке. Когато температурите са по-ниски, можем да включим и допълнителен изолиращ слой.
Стандартна комбинация от три слоя
[Снимка 1 – тениска от мерино, лек полар и ветро и водоустойчиво яке.]
Тази комбинация е основата на системата и може да бъде приспособена към широк диапазон от условия – от хладна есенна сутрин до ветровит летен следобед на билото.
Допълнителна изолация при студено време
[Снимка 2 – тениска мерино, полар, яке с изолация и хард-шел яке]
При по-ниски температури можем да добавим още една топла дреха между междинния и външния слой. Тя осигурява допълнителна изолация и е особено полезна при продължителни почивки, силен студ или движение в сурови зимни условия. Това обаче не е задължителна комбинация за всеки преход – при активно изкачване подобно облекло може да се окаже прекалено топло и да доведе до силно изпотяване.
Първи слой – дрехата, която е в контакт с тялото
Първият слой има за задача да отвежда потта от кожата, така че тялото да остава възможно най-сухо по време на движение. Мократа кожа губи топлина многократно по-бързо от сухата, затова от този слой зависи много повече, отколкото изглежда. За планински преходи се използват предимно технически материи – синтетични тъкани или мериносова вълна, които са по-подходящи за физическа активност от обикновения памук.
Синтетичните материи (полиестер, полиамид) отвеждат влагата много добре, съхнат бързо, издръжливи са и обикновено са по-евтини. Слабата им страна е, че след няколко часа активност започват да задържат неприятна миризма. Мериносовата вълна е по-мека, топли дори когато е леко влажна и почти не задържа миризма, затова е предпочитана при многодневни преходи. Тя обаче съхне по-бавно, по-деликатна е и е по-скъпа. Добър компромис са смесените материи, които съчетават мериносова вълна със синтетични нишки.
Памучните тениски не са добър избор за продължителни преходи, особено в студено или влажно време. Те попиват потта, задържат влагата и съхнат бавно. Когато спрем да се движим или попаднем на студен вятър, мократа дреха може бързо да ни накара да изстинем. През лятото обикновено е достатъчна лека техническа тениска, докато при по-ниски температури можем да използваме блуза с дълъг ръкав или термобельо. Базовият слой трябва да прилепва към тялото, без да стяга – само така може ефективно да поема и отвежда влагата.
Втори слой – топлината, която задържаме
Вторият слой осигурява основната топлоизолация, като задържа въздух около тялото и намалява загубата на топлина. Най-разпространеният избор е поларената блуза или яке. Поларът е лек, удобен, сравнително дишащ и съхне бързо, което го прави особено подходящ за активно движение в планината. Той запазва голяма част от изолационните си свойства дори когато е влажен.
Поларите се различават по плътността на материята. Най-тънките (около 100 г/м²) са подходящи за движение през лятото и в преходните сезони. Средните (около 200 г/м²) са най-универсалният избор. Най-дебелите (около 300 г/м²) топлят добре, но са по-тежки и обемни и по-рядко се използват при активно изкачване. За повечето туристи един тънък или среден полар покрива голяма част от годината.
При по-ниски температури можем да използваме и изолиращи якета със синтетичен или пухен пълнеж. Те осигуряват повече топлина при сравнително ниско тегло и са особено полезни по време на почивка, когато вече не произвеждаме толкова много топлина чрез движение. Пухът е най-лекият и най-компактният вариант, а качеството му се оценява по т.нар. fill power – колкото по-висока е стойността (например 700 или 800), толкова по-добре топли при същото тегло. Пухът обаче губи голяма част от изолацията си, когато се намокри. Синтетичният пълнеж е малко по-тежък и по-обемен, но запазва топлината и при влажно време, затова е по-сигурен избор за дъждовни и мъгливи условия.
Именно тук е важно да разграничим дрехата за изкачване от тази за почивка: докато се движим, често е достатъчен по-тънък полар, но когато спрем, можем да добавим по-топло яке.
Трети слой – защитата от вятър, дъжд и сняг
Външният слой ни предпазва от атмосферните условия и не позволява на вятъра и валежите да достигат до вътрешните дрехи. Не всяко връхно яке обаче изпълнява еднаква функция. Ветроустойчивите модели са леки, сгъват се до размера на юмрук и са подходящи за сухо, но ветровито време. Софтшел якетата съчетават защита от вятър, известна устойчивост на влага и добра проветряемост. Те са удобни за активно движение, когато не се очакват продължителни валежи.
При по-сериозен дъжд или сняг е необходима водоустойчива защита, каквато осигуряват якетата с мембрана. Мембраната не пропуска водата отвън, но позволява част от изпарението от тялото да излиза навън. Водоустойчивостта обикновено се измерва като воден стълб в милиметри. За планински условия е добре стойността да бъде поне 10 000 мм, а при по-тежки условия – 20 000 мм и повече. Важно е да различаваме водоустойчивото яке от водоотблъскващото. Второто издържа на кратък преваляване, но при продължителен дъжд започва да пропуска.
При избора е важно да обърнем внимание на качулката – тя трябва да се регулира така, че да се движи заедно с главата и да не пречи на видимостта. Полезни са и вентилационните ципове под мишниците, свободата на движение при вдигане на ръцете и дължината на якето, която трябва да покрива кръста и при навеждане. Дори най-качественото яке обаче не може напълно да компенсира силното изпотяване при интензивно движение, затова регулирането на останалите слоеве остава съществено.
Мембранните якета изискват и поддръжка. С времето външната им повърхност губи водоотблъскващото си покритие, тъканта започва да подгизва и якето „спира да диша“. Перат се с препарати, предназначени за техническо облекло, без омекотител, а покритието може да бъде възстановено със специален импрегниращ препарат.
2. Как да се обличаме по време на преход?
Една от най-честите грешки е да тръгнем от началната точка прекалено топло облечени. В началото на маршрута може да ни е хладно, но след няколко минути изкачване тялото започва да произвежда значително повече топлина. Ако не регулираме облеклото навреме, започваме да се потим, дрехите се овлажняват, а при спиране или излизане на открито вятърът може бързо да доведе до изстиване.
Добре е да започнем прехода с леко усещане за прохлада, вместо още от първите минути да ни бъде прекалено топло. Ако веднага ни е напълно комфортно, вероятно сме облечени с един слой повече. Удобно е да направим кратка спирка след първите 10–15 минути ходене, за да свалим излишната дреха, след като тялото се е затоплило. Когато усетим, че натоварването се увеличава, можем да свалим полара или да разкопчаем якето, преди да започнем да се потим прекомерно. Вентилационните отвори, предните ципове на дрехите и навитите ръкави също помагат за регулиране на температурата. Малките промени – сваляне на шапката или ръкавиците – често са достатъчни и не изискват спиране.
При почивка ситуацията се променя. Движението намалява, производството на топлина спада и е добре да облечем допълнителен топъл слой, преди да започнем да усещаме сериозен студ. Ако първо изстинем, а после се облечем, ще ни е необходимо много повече време, за да се стоплим отново. Това е особено важно на върха, където често спираме за снимки, храна или по-продължителна почивка след изкачването. Затова топлото яке трябва да бъде леснодостъпно в раницата, а не заровено под останалата екипировка. При кратка спирка на ветровито място е по-добре да потърсим завет зад скала или в горския пояс.
При спускане също трябва да следим облеклото си. Макар че продължаваме да се движим, натоварването често е по-ниско от това при изкачване и можем постепенно да изстинем, особено ако дрехите ни са влажни или маршрутът преминава през открит и ветровит терен. Ако базовият слой е силно намокрен от пот, на по-дълга почивка си струва да го сменим със суха блуза – това е една от най-ефективните мерки срещу изстиване. Основното правило е да не чакаме да ни стане студено, а да приспособяваме облеклото според промяната в натоварването и времето.
3. Как да се обличаме според сезона?
Няма универсална комбинация от дрехи, която да е подходяща за всички сезони и маршрути. Облеклото трябва да бъде съобразено както с температурата, така и с надморската височина, вятъра, валежите и физическото натоварване.
Лято
През лятото основната задача е да избягваме прегряването и да се предпазваме от слънцето. За повечето преходи са подходящи лека техническа тениска, туристически панталон или къси панталони според терена, шапка с козирка или периферия и слънчеви очила. При продължително движение на открито блуза с дълъг ръкав от лека материя също може да бъде добър избор, тъй като предпазва кожата от силното слънце. Светлите цветове се нагряват по-малко от тъмните.
С изкачването ултравиолетовото лъчение се засилва – приблизително с 10% на всеки 1000 метра надморска височина. Затова на билото можем да изгорим много по-бързо, отколкото в долината, дори когато не ни е горещо и духа хладен вятър.
Не бива да забравяме, че високата температура в долината не означава непременно топло време на билото. В раницата трябва да има леко яке за защита от вятър и дъжд, както и допълнителна топла дреха за по-високите части. Летните следобеди в нашите планини често носят гръмотевични бури – затова е добре да тръгваме рано, а дъждобранът да е винаги под ръка. Дори през лятото внезапен валеж или силен вятър могат за кратко време да променят усещането за температура и да ни поставят в ситуация, близка до зимна.
Пролет и есен
Това са сезоните с особено големи температурни колебания. Сутрин може да бъде студено, по обяд да се затопли значително, а следобед да се появят дъжд и силен вятър. Затова системата на слоевете е особено полезна – базова блуза, полар и връхно яке обикновено осигуряват добра основа, а при по-ниски температури или продължителни почивки можем да добавим и допълнително изолиращо яке.
През тези сезони е важно да можем лесно да променяме облеклото според натоварването. По време на изкачване може да се наложи да свалим полара, а при спиране да го облечем отново. Не бива да подценяваме и вятъра, който по откритите била може значително да понижи усещането за температура. Пролетта има и своя особеност – докато в долината вече е зелено, във високите части може да има дебела снежна покривка, а сутрин и заледени участъци. Есента пък носи по-къси дни, затова челникът също трябва да е в раницата. През тези месеци шапката и леките ръкавици са задължителни, дори в долината да е приятно.
Зима
През зимата облеклото трябва да осигурява добра топлоизолация и защита от вятър, сняг и влага. Подходящата комбинация включва термобельо, един или повече изолиращи слоеве, ветро- и водоустойчиво яке, подходящ зимен панталон, топла шапка, ръкавици и зимни обувки.
При по-студени условия или продължителни почивки може да са необходими няколко изолиращи слоя. Често е по-практично да се движим с по-лека дреха и да носим по-топлото яке в раницата, за да го облечем при спиране. Не бива да подценяваме ръцете и краката, затова резервните ръкавици и чорапи са особено полезни при продължителни зимни преходи. Ръкавиците-палци (с един пръст) топлят значително повече от обикновените, защото пръстите се стоплят един друг. Удобна е комбинация от тънки ръкавици за движение и дебели палци за студ и почивка. Полезни са и балаклава или кърпа за лице при силен вятър, а при снежна буря – ски маска, която предпазва очите по-добре от слънчевите очила.
Зимната планина обаче изисква много повече от топли дрехи. В зависимост от снежната покривка и състоянието на терена може да са необходими котки, снегоходки, пикел и специализирана екипировка, както и умения за използването им. Във високите части трябва да се има предвид и лавинната опасност. Правилното облекло само по себе си не прави неподходящия зимен маршрут безопасен.
4. Как да изберем подходящ панталон?
За обичайните планински преходи най-подходящи са туристическите панталони от синтетични и еластични материи. Те съхнат бързо, позволяват свободно движение и са значително по-практични от ежедневните дънки или памучните спортни панталони. Дънките са особено неподходящи – когато се намокрят, стават тежки, студени и съхнат изключително бавно. При избора е добре да обърнем внимание на кройката, устойчивостта на протриване и това дали панталонът не ограничава движенията при голяма крачка и изкачване. Полезни са подсилванията в областта на коленете и седалището, както и джобовете с цип.
През лятото късите панталони могат да бъдат удобен избор при топло време и лесен терен. Практичен вариант са и панталоните с откопчаващи се крачоли, които с един цип се превръщат в къси. При преминаване през храсти, високи треви и каменисти участъци обаче дългият панталон често е по-практичен, защото предпазва краката от драскотини, насекоми, кърлежи и слънчево изгаряне.
При студено време под туристическия панталон може да се добави термобельо, а през зимата добър избор са софтшел панталоните или панталоните с лека вътрешна изолация. При продължителен дъжд е полезно да разполагаме с водоустойчив панталон, който се облича върху основния. Най-удобни са моделите с дълги странични ципове, които могат да бъдат облечени, без да събуваме обувките.
Гетите също имат своето място в планинската екипировка. Те покриват пространството между обувката и панталона и не позволяват навлизането на сняг, мокра трева, кал и камъчета, което ги прави особено полезни през зимата и при движение по по-труден терен. Ниските гети са подходящи за пътеки и сипеи, а високите – до под коляното – за дълбок сняг.
5. Обувки и чорапи – основата на удобния преход
Дори най-доброто облекло няма да компенсира неподходящите обувки. Те трябва да бъдат избрани според терена, продължителността на маршрута, сезона, товара на гърба и индивидуалните особености на ходилото. За леки маршрути и добре поддържани пътеки често са достатъчни леки туристически обувки или стабилни обувки за преходи, докато за каменист терен, сипеи, продължителни спускания и по-тежки условия може да са по-подходящи по-стабилни планински модели с твърда подметка.
Не съществува един модел, който да е най-добър за всички маршрути. По-високата обувка може да осигури допълнителна защита на глезена и от навлизане на вода и камъчета, но не е задължително най-подходящият избор за всеки турист. По-важно е обувките да пасват добре на ходилото, да оставят достатъчно пространство за пръстите, особено при спускане, и да осигуряват добро сцепление с терена. Обувките с водоустойчива мембрана пазят краката сухи при дъжд, роса и сняг, но през горещите летни дни са по-топли и краката се потят повече.
При покупка е добре обувките да се пробват следобед, когато ходилото е леко отекло, и с чорапите, с които ще се ходи в планината. Често е удобно да изберем половин до един номер по-голям от обичайния. Добър тест е да слезем по наклон в магазина – пръстите не бива да опират в предната част. При спускане е полезно връзките да се затегнат по-здраво около глезена, за да не се плъзга ходилото напред.
Не подценявайте и чорапите. Подходящите туристически чорапи отвеждат влагата, намаляват триенето и осигуряват допълнителен комфорт. Добрите модели са от мериносова вълна или синтетика, имат подсилени зони на петата и пръстите и нямат грапави шевове. Памучните чорапи задържат влагата, а мократа кожа е най-честата причина за пришки. Избирайте ги според обувките и сезона, а не само според дебелината им. Обувките трябва да бъдат разносени преди по-дълъг преход, защото дори качествен нов модел може да причини болезнени пришки и да превърне иначе приятния маршрут в неприятно преживяване. При първите признаци на триене е по-добре да спрем и да залепим лейкопласт, отколкото да чакаме да се появи пришка.
6. Малките неща, които правят голяма разлика
Понякога именно аксесоарите определят доколко комфортно ще се чувстваме в планината. През лятото шапката с козирка или периферия и слънчевите очила предпазват от силното слънце, докато през студените месеци топлата шапка, която покрива ушите, е важна част от облеклото. Голяма част от топлината се губи от непокритите глава и шия, затова шапката е най-лесният начин бързо да се стоплим – или да се охладим, когато я свалим. Не бива да забравяме и ръкавиците – дори през лятото във високите части и при силен вятър може да стане студено, затова лек чифт в раницата често е полезен.
Слънчевите очила за планината трябва да имат реална UV защита. За обичайни преходи са подходящи стъкла от категория 3, а при движение по сняг и в силно слънце – от категория 4. Снегът отразява голяма част от слънчевите лъчи и без добри очила може да се стигне до снежна слепота – болезнено възпаление на очите.
Кърпата за врат, позната и като buff, е друг универсален аксесоар. Тя може да се използва като шал, лента за глава, тънка шапка или допълнителна защита на врата и лицето от вятър и слънце. При движение по сняг и мокър терен гетите предпазват обувките от навлизане на сняг и камъчета, а слънцезащитният крем е необходим дори когато температурата е ниска, защото във високите части слънчевото излагане може да бъде значително. Добре е да се нанася и на ушите, носа и под брадичката, където снегът отразява слънцето.
7. Какво трябва да имаме в раницата?
Дори когато сме облечени подходящо, трябва да разполагаме с възможност да реагираме при промяна на времето. За един обичаен еднодневен преход е разумно да имаме водо- и ветроустойчиво яке, допълнителен топъл слой като полар или изолиращо яке, както и шапка и ръкавици според сезона. При по-дълъг маршрут е полезно да носим резервна суха блуза и чорапи, а при очаквани продължителни валежи – и водоустойчив панталон.
През лятото не е необходимо да носим дебели зимни дрехи, но лека топла дреха и защита от вятър и дъжд трябва да присъстват в раницата, особено при маршрути във високите части. През пролетта и есента температурите могат да се променят значително през деня, затова допълнителната изолация е особено полезна. При зимни и високопланински преходи необходимата екипировка е значително повече и трябва да бъде съобразена с конкретния маршрут и условията.
Добре е резервните дрехи да се държат в отделен водоустойчив плик, за да останат сухи дори ако раницата се намокри от дъжда. Дъждобранът за раница е полезен, но при продължителен дъжд водата често прониква по гърба и през презрамките, затова е най-сигурно вътрешността на раницата да бъде защитена с голям водоустойчив чувал. Подредбата също има значение – нещата, които може да ни потрябват бързо (яке, топла дреха, шапка, ръкавици), трябва да бъдат най-отгоре или в страничните джобове.
8. Най-честите грешки при обличането в планината
Сред най-разпространените грешки е прекалено топлото обличане при изкачване, което води до силно изпотяване и последващо охлаждане при спиране. Също толкова неподходящо е да разчитаме само на едно дебело яке, вместо да използваме няколко комбинируеми слоя, които можем да приспособяваме към условията. Памучните дрехи – тениски, суитшърти и дънки – също не са добър избор за продължителни преходи, тъй като задържат влагата и съхнат бавно.
Често се подценяват и вятърът, и възможността за внезапен валеж. Водоотблъскващото яке не винаги осигурява достатъчна защита при продължителен дъжд, а липсата на резервна топла дреха може да създаде сериозен дискомфорт дори през лятото. Друга честа грешка е да се облечем едва когато вече ни е студено, вместо навреме. Не бива да забравяме и обувките – тръгването с нов, неизпробван модел е сигурен начин да си създадем проблеми още в първите километри. Не на последно място, много хора се доверяват на прогнозата за града в подножието, без да вземат предвид, че горе условията могат да бъдат напълно различни.
9. Обличайте се според маршрута, а не само според сезона
Преди всеки планински преход трябва да проверим не само температурата, но и вятъра, валежите, облачността и очакваната промяна на времето през деня. Важно е да се съобразим и с конкретния маршрут, защото преходът по защитена горска пътека е различен от продължителното движение по открито било, където вятърът може да бъде сериозен фактор.
Трябва да вземем предвид надморската височина, изложението на маршрута, продължителността и интензивността на прехода, както и времето, което ще прекараме в движение и почивка. Северните склонове са по-студени и по-дълго задържат сняг и заледявания, докато южните се затоплят по-бързо и през лятото могат да бъдат силно изложени на слънце. Не разчитайте единствено на прогнозата за най-близкото населено място в подножието, защото условията във високите части могат да бъдат съвсем различни. Полезно е да се търсят прогнози за конкретни върхове и хижи, както и данни от планинските метеорологични станции.
Добре подбраните дрехи трябва да ни позволяват да реагираме при промяна на условията, а не просто да ни бъдат удобни в момента на тръгване.
Заключение
Правилното облекло прави планинския преход по-приятен, по-комфортен и по-безопасен. Не е необходимо да притежаваме най-скъпата екипировка или да носим огромно количество дрехи. По-важно е да разбираме предназначението на отделните слоеве и да умеем да ги използваме според условията.
Първият слой управлява влагата, вторият задържа топлината, а третият ни предпазва от външните условия. При необходимост можем да добавим и допълнителна изолация, като променяме комбинацията според натоварването и времето.
В планината добрата екипировка не е лукс, а част от отговорността ни към самите нас и към хората, с които вървим.
Приятен и безопасен път в планината!